Мексико Сити - буен, шеметен мегаполис

Вижте галерия
1 от 6

 

Когато през 1519 г. малката армия испански конкистадори, водени от Ернан Кортес, пристига в Теночтитлан, ацтекския град, на чието място сега се издига Мексико Сити, те са поразени от магическата му красота. Спътникът на Кортес, Бернал Диас дел Кастильо, по-късно пише: „Онова което лежеше пред нас, бе като вълшебствата, описвани в древните митове. Някои от войниците дори казаха, че нещата, които виждаме, не са релност, а съновидение“.

Основан през 1325 г., Теночтитлан е сред най-големите градове на своето време, с около 200 000 жители, населяващи остров насред езеро, пресечен от канали и свързан със сушата посредством издигнати пътеки. Той е център на империя, простираща се през цяло Мексико, от Пасифика до Атлантика – ослепително пъстроцветно и екзотично място, забогатяло от данъците, плащани от покорените нации: ягуарови кожи и наметала от пера, нефритени мъниста, злато и какаови зърна.

Но тази високо развита и организирана култура има един недостатък, който шокира и отвращава испанците: ацтекските богове искат човешки жертвоприношения, и то в огромни количества. Това служи като оправдание за конкистадорите да я унищожат, да покорят Мексико и да обогатят самите себе си с неговото злато и сребро.

Езерото е пресушено, а ацтекският град заличен до такава степен, че останките от великия пирамидален храм, Темпло Майор, са открити наново едва през 1978 г. (Самите разкопки, както и седемте хиляди предмета, намерени там, сега представляват музейна експозиция.)

Мексико Сити се превръща в столица на тази нова испанската империя и един от най-големите градове в света, какъвто остава и до днес. Това е буен, шеметен мегаполис, в чието сърце е разположен Ел Сокало – старият исторически център.

Наоколо има барокови църкви, като голямата Градска катедрала или храма „Сан Хуан де Диос“, а също внушителни обществени сгради като Националния дворец (сградата на правителството) и Националния музей по изкуствата („Ел Мунал“), както и блестящи съвременни небостъргачи. Макар и огромен, градът е разделен на 250 „колониас“, подобни на села райони, всеки от които притежава собствен облик и индивидуалност.

Богатата история на Мезоамерика отпреди испанското нашествие е изложена в Националния антропологичен музей, един от най-големите по рода си в света, чрез скулптури, текстил, украшения и керамика на олмесите, маите, запотеките, толтеките и ацтеките. Музеят е един от няколкото, разположени в огромния градски парк, наречен „Боске де Чапултепек“. Сред тях е „Де Кастило“ (Замъкът) – сега исторически музей, но някога служил като резиденция на родения в Австрия император Максимилиан I, който държи за кратко властта от 1864 до 1867 г.

Тук е още Музеят на модерното изкуство, сред чийто многобройни експонати присъстват творби на Диего Ривера и Фрида Кало. Диего Ривера (1886–1957) е най-известен със своите колоритни, изпълнени с действие стенописи, изобразяващи историята и напрегнатото ежедневие на Мексико. Те могат да се видят също в Националния дворец и Двореца на изящните изкуства наред с работите на други двама известни майстори в жанра, Давид Алфаро Сикейрос и Хосе Клементе Ороско.

Сюрреалистичните творби на съпругата на Ривера, Фрида Кало (1907–1954), пък са трогателно изложени в обстановката на стария семеен дом, Каса Азул. Навсякъде в Мексико Сити ще срещнете напомняния за специфичната смесица от испанска и мезоамериканска култура.


Кръчмите, наречени „кантинас“, сервират стотици разновидности алкохол, произвеждан от кактусовидното растение агаве, в това число текила, мескал и пулке. На всяка крачка се продава отлична улична храна – такос, тортиляс, кесадиляс и други изделия от царевично тесто, които вероятно не са били чужди на ацтеките, наред с буритос (завити питки) и тортас (топли или студени сандвичи).

Пазарите предлагат пъстър избор от всемъзможни плодове и зеленчуци – свидетелство за плодородието на тази вулканична земя, в която се извисява и все още активният конус на Попокатепетъл. Това пищно плодородие е особено очевидно сред „плаващите градини“ на Сочимилко, където ярко боядисани плоскодънни лодки, наречени „трахинерас“, развеждат местни хора и туристи из засенчени от дървета канали под звуците на оркестри от мариачи.

Това е пейзаж, създаден първоначално от ацтеките, които струпвали пръст и органични отпадъци по дъното на езерото, укрепвайки ги с колове и корени на дървета, като по този начин създавали свръхплодородни градини, или „чинампас“. В тях отглеждали зеленчуци и цветя, които ползвали, за да украсяват домовете си или да ги поднасят като дарове – концепция, също толкова приказна за днешните посетители, колкото и за някогашните конкистадори.

Куполите на базиликата „Света Богородица от Гуадалупе“ гледат от север над целия град и заобикалящия го пръстен от планини. Недалеч от нея е новата базилика – национално светилище,  което се пази свещената „тилма“ (ацтекска част от облеклото, подобна на престилка), свързана с видение на Дева Мария, получено от местен индианец през 1531 г.

За болницата „Хесус Назарено“ се казва, че е построена на мястото, където Ернан Кортес за първи път срещнал обречения ацтекски император Монтесума II през 1519 г. В двора има стенописи, изработени през 1981 и 1990 г. от Антонио Гонзалес Ороско.

Любопитно: Денят на мъртвите е мексикански фестивал, съвпадащ с католическите празници на Деня на вси светии и Деня на вси души (1 и 2 ноември), когато традиционно се поменават мъртвите. В Мексико обаче това означава приятно прекарване: завръщащите се души на мъртвите трябва да бъдат забавлявани. За целта на пазара се предлагат всевъзможни подходящи стоки, в то число декоративни фигурки на скелети и шоколадови бонбони във формата на черепи.

Кога да отидете там: През пролетта, преди дъждовния сезон, който трае от май до октомври. Но тъй като Мексико се намира на 2200 метра надморска височина, климатът е пролетен през цялата година.


На какво да обърнете внимание: Ако търсите панорамна гледка към града, изкачете се на небостъргача Торе Латиноамерикана, който има площадка за наблюдение на 44-тия етаж. Самият център се вижда добре и от камбанарията на катедралата.

Полезни съвети: Отидете на екскурзия до Теотиуакан, само на 50-ина километра от Мексико Сити. Градът е прочут с гигантските си пирамиди, загадъчно изоставени преди около 650 г.

Дата: 09 септември 2013 г.
4/5, 5340 гласа
Забележителности около Мексико