Монголия или какво е да си ловец с орел
Монголия е страна за силните и смелите. Постоянното местене научило местните номадски племена да живеят с малкото, което се побира в юртата им. Научило ги е и да оцеляват в примитивни условия. Добри ездачи и ловци са. През лятото отглеждат добитък, а през зимата ловят диви животни с помощниците си - орлите.
За нас може да звучи наистина странно, но културата в някои от районите на Монголия е изцяло ориентирана към отглеждането и тренирането на ловни орли. Традицията се предава през поколенията и се уважава дълбоко. Чест е да бъдеш признат за орлов ловец, но е и титла, която се придобива трудно.
Как се случва всичко?
Орловият лов е обичай, предаван в общността. Децата още от малки биват учени, че птиците не са опасни, а напротив, могат да бъдат обучени. Първата задача обаче е да бъдат уловени. Най-често номадите обикалят планините в търсене на малки орли, които да вземат от гнездата на майките им. След това започват да ги обучават да изпълняват команди и да разпознават повика на собствениците си.
Децата създават силна връзка с птиците. Говорят им и ги приемат за разумни същества. Учат орлите си по подаден сигнал да се спукат към плячката, а след това да се връщат обратно при собственика си. Изисква се внимание и търпение, но номадите са силни в това.
Когато “сухите” тренировки са направени, а орелът е пораснал, следва истинското изпитание. Зимата в Монголия е сурова, затова и много от днешните номади предпочитат да зимуват близо до града в юрти от тухли. Затова пък това е сезонът, в който истинските орлови ловци могат да докажат способностите си. Екипирани в дебели кожи, ловците поемат към планината в търсене на диви животни. Не винаги уловът е впечатляващ, в повечето случаи се ловят дребни зайци и лисици. Мисията на времето в планината е по-скоро в това да се калят характерите пред изпитанията на непредсказуемата природа. Единствено тези, които са били на лов в планината през зимата, могат да нарекат себе си истински орлови ловци.
Връзката...
Разбира се, това е само малка част от местното население на Монголия, което предпочита да живее в степта, вместо в града. И все пак не се изолират от външния свят. Много от съвременните изобретения са навлезли и в техния живот. Като автомобилите и мобилните телефони например. Децата на номадите пък учат в местни училища с пансиони и се прибират вкъщи само през уикендите.
Животът на номадите в Монголия не е толкова затворен, колкото е бил преди години. Макар и малко скептични към промените, номадите като цяло са добри хора и приемат чуждото присъствие около тях. Много от ловните състезания са интересна атракция за туристите. На тези събития ловците демонстрират уменията си пред общността.
Социалните промени не подминават и монголските номади и сега ловци на орли могат да станат и момичетата. Разбира се, консервативното общество все още е недоверчиво, но макар и бавна, промяната е видна. Въпросът отново е в това, че орловите ловци трябва да се отдадени на лова и да постигнат единение с природата. Защото ловът с орли не е просто оцеляване, то е и смирение пред величието на природата.
>
