Монреал - най-европейският град в Северна Америка

Галерия със снимки
1 от 13
 
Град, намиращ се в Канада, но отчасти френско- и отчасти англоговорящ; морско пристанище, но намиращо се на 1600 километра от излаза на Атлантика; един от най-старите в Северна Америка, но същевременно бляскаво модерен – Монреал е пълен с противоречия.
 
 
Като хибридна роза, той е взел най-доброто от два свята, но представлява и нещо много повече, защото от смесеното си наследство е изковал уникална красота и чар, които са изцяло негови. Застанете на Монт Роял и обходете с поглед прочутата гледка от върха: огледалните стъклени небостъргачи, широката река Сейнт Лорънс и Стария град, опасващ северния й бряг. Френският изследовател Жак Картие застанал на това място през 1535 г., когато тази земя принадлежала на ирокезите, и останал толкова впечатлен, че го нарекъл Монт Роял – „Кралската планина“ – в чест на своя крал Франсоа I. Французите основали търговска станция към 1611 г., а по-късно, през 1642 г. – и официална колония и католическа мисия, Форт Вил-Мари. Когато Британия влиза в конфликт с Франция по време на Седемгодишната война (1756– 1763 г.), европейското съперничество е пренесено и тук и през 1763 г. провинция Квебек става английско владение.
 
Френскоговорящите квебекци имат леко сприхаво отношение към британците и англоговоряща Канада и досега. Това се чувства и в Монреал, където напрежението е допринесло за индивидуалността на града. Днес той е 70% франкофонски, като по традиция булевард Сен-Лоран („Главната улица“) служи за гранична линия между двата езика, макар всъщност делението да е по-размито. Френското наследство ясно личи в речта и уличните табели, както и в мансардните покриви в парижки стил на обществените сгради от 19-и век като например кметството. Именно това наследство придава на Монреал репутацията на най-европейски град в Северна Америка. И все пак, това не е Франция на баретите и франзелите. Френският тук се говори с носов, дъвчащ акцент и уникален речник, който издава ранното откъсване от страната майка и е изпъстрен с англицизми: („C’еst le fun!“).
 
Популярната кухня притежава земна простота, с която монреалците доста се гордеят. „Пушеното месо“ всъщност е еврейско ястие – сандвич с пушени говежди гърди и подправки; „пате шиноа“ е пай с мляно месо и сладка царевица, гарниран с картофено пюре, докато „февз о лар“е ястие за закуска, приготвено от задушен боб, късчета бекон, лук и кленов сироп. А „путин“ e най-прословутото от всички, представляващо чиния пържени картофи, залети със сос от месо и посипани с бучки от мек, бял чедър. 
 
Днес 50 на сто от монреалците са двуезични (говорещи френски и английски), но етническата картина всъщност е доста по-пъстра благодарение на останалите общности: китайска, италианска, португалска, гръцка, еврейска, хаитянска, както и от страните на Близкия изток. Всъщност градът е станал космополитен, което до немалка степен се дължи и на изключителния календар от над двайсет фестивала, включително Международния джаз фестивал (един от най-големите в света), Комедийния фестивал и Световния кинофестивал. Може би климатът стимулира подобна буйна активност: зима, траеща от октомври до април и само кратко лято, от което да се възползваш.
 
Монреал е намерил изход, като си е изградил Подземен град („Вил Сутерен“): 32 километра тунели и подлези, водещи към търговски центрове, галерии, музеи, хотели, метростанции и офиси. Музеите също не са за пренебрегване, като например „Поант-а-Калиер“, построен върху археологическите останки на форта Вил-Мари, който разказва историята на Монреал. Но най-популярните атракции са Ботаническата градина и Инсектариума, Олимпийския парк, построен за игрите през 1976 г., Монреалския Биодом на мястото на стария олимпийски велодрум, в който са изложени четири американски екосистеми, както и Биосферата – музей, посветен на околната среда, намиращ се в най-големия геодезичен купол в света. По време на Световното изложение от 1967 г. павилионът на САЩ представлява зрелищен геодезичен купол, проектиран от Ричард Бъкминстър Фулър. Той не е загубил нищо от атрактивността си през десетилетията и сега води нов живот като музей на околната среда, наречен „Монреалската биосфера“.
 
Монреалци обичат заниманията на открито – един вид стратегия за оцеляване пред лицето на дългите зими. Мнозина се измъкват към вилите и езерата северно от града, но и за онези, които остават, има паркове и спортни съоръжения, които през зимата се превръщат в ски писти и ледени пързалки. 
 
Любопитно: Монреал построява своя Олимпийския стадион, когато става домакин на Игрите през 1976 г. Създаден от френския архитект Роже Тайибер, той се отличава с огромната си наклонена кула, от която се управлява подвижният покрив. По извития гръб на кулата се движи въжена линия, водеща до обсерваторията на върха, която предлага изключителни гледки към града и околностите от 175 метра височина.
 
Кога да отидете там: Монреал има четири ясно обособени сезона, всеки със своите прелести: зимата с коледното пазаруване и снежните спортове, лятото с фестивалите, пролетта с мекото и топло време и есента с пъстрите
си багри.
 
На какво да обърнете внимание: Монреалските гевречета се смятат за най-вкусните в света. Те се варят в медена вода и се пекат в пещи на дърва. Сред най-известните пекарни са „Сен Виатор“ и „Феърмаунт“.
 
Полезни съвети: Вземете си чифт удобни обувки. Центърът, заедно със старата и новата си част, е едва около 3 километра в диаметър, а в парка Монт-Роял има красиви гористи пътеки за разходка.
 
Снимки: Richard Taylor
Дата: 24 юли 2013 г.
4/5, 9595 гласа
Забележителности около Монреал