Мостовете на Балканите – интересни факти и различен поглед

Балканският полуостров винаги е бил мост между Изтока и Запада. Често това не е било просто обикновена среща, а сблъсък със силата на земетресение. Това било причината някои европейски политици вместо термина Balcanica с известна доза сарказъм и остроумие да употребяват термина Vulcanica.

Ако трябва да обозначим с един-единствен символ това вълнуващо, буйно и богато с история, място, той ще бъде мост. Това отъждествяване намира място и в творчеството на първия Нобелов лауреат за литература на Балканите – Иво Андрич. В книгите му мостовете са непреходни, те са връзка между хората от различните епохи. По някакъв начин той вдъхва живот и характер на каменните съоръжения и ги прави живи свидетели на случващото се през неспокойните векове на Балканите.

Това може би е била причината през 2012 г. да бъде създадена любопитна инициатива, наречена „Балканските мостове говорят” по проекта „Културата – мост към развитие”, лансиран от генералния директор на ЮНЕСКО – Ирина Бокова. Целта на тази дейност е посредством изкуството да се изгради нов мост между хората от размирния и вечно вълнуващ се полуостров.

Включени са 11 градове и мостове, които се намират в различни кътчета на Балканите. Всяко едно от тях има своя собствена история и си заслужава да бъде посетено и да му бъде отдадено необходимото внимание.

Покритият мост в Ловеч (България)

Мостът минава над река Осъм и свързва новата част на града със старинния квартал Вароша. Построен е от майстор Колю Фичето през 1876 г. Основите му били направени от камък, а останалата част – от дърво. Мостът бил украсен с 4 фигури – лъв, двуглав орел, женски бюст и тояга с топуз. В днешни времена от тях е останала запазена само фигурата на лъва. Днешната дължина на моста е 106 м. От покрития мост се открива чудесна гледка към реката и града. Той приютява сувенирни магазинчета, кафене и сладкарница, където посетителите мога да се се отпуснат и да се насладят на мига. Покритият мост в Ловеч е единствения покрит мост на Балканите. Подобни такива места има в Люцерн, Флоренция и Ерфурт.

Стари Мост, Мостар

Старият мост в Мостар и мостът във Вишеград на Дрина (Босна и Херцеговина)

Стари мост се намира на река Неретва в старата част на град Мостар. Построен е през 1566 г. от архитект Хайреддин, който е ученик на великия османски архитект Синан. Височината на моста е 24 м, дължината му е 30 м, а ширината му е 4 м. Мостът е свързвал мюсюлманската част на града с християнската.

На 09.11.1993 г., по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, сръбски танкове бомбардират моста и го разрушават напълно. През 1997 г. започват действия по възстановяването на моста, като в това дело се включват много организации. На 24.07.2004 г. мостът е открит от принц Чарлз. През 2005 г. мостът заедно със старата част на града са включени в списъка на Световно културно наследство на ЮНЕСКО.

Вишеградският мост е един от значимите градежи в Босна. Намира се във Вишеград, разположен е над река Дрина и се намира в близост до границата със Сърбия. Дълъг е 180 м, има 11 отвора и е разположен на 9 каменни основи. Изграден е там, откъдето е минавал главният път от Цариград за Босна. От 2007 г. е част от Световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО.

Вишеградският мост над река Дрина

Мостът на река Митровица (Косово)

Мостът се нарича още Ибърски мост (минава над р. Ибър) или Аустерлиц. Той свързва както двете разделени части на града, така и двете етнически части на Косово (албанска и сръбска). През годините се е превърнал в символ на града и на етническата нетолерантност в Косово.

Ибърски мост над река Митровица

Мостът в Струга (Македония)

Струга е разположена в Северната част на Охридското езеро, на двата бряга на р. Черни Дрин. Старото име на Струга е било Енхалон, което означава змиорка. В миналото градът е бил на пресечна точка на пътя, който свързвал Източната и Западната Римска империя. Градът се слави като столица на поезията. В него се намират Домът на поезията и Мостът на поезията. Самият мост се намира точно на мястото, където изтича река Черни Дрин към Охридското езеро.

Мостът в Струга

Мостът на Нови Сад (Сърбия)

Местните наричат на шега Нови Сад – Градът на падналите мостове. За изминалите 100-ина години градът губи 11 от тях. Емблематичен е „Мостът на свободата 23 ноември”, който функционира от ноември 1981 г. За него казват, че е булевард над река Дунав между двата бряга. Дълъг е 1312 м и има 23 пилона.

Мостът на свободата 23 ноември, Нови Сад

Мостът Масленица (Хърватия)

Мостът е разположен на север от град Задар и минава над Адриатическо море. Той е разрушен през 1993 г. по време на военни действия. Неговото разрушаване е провокирано от факта, че се намира на важна стратегическа точка. Мостът е реновиран през 2005 година.

Мостът Масленица, Хърватия

Мостът на река Черноевица (Черна гора)

Река Черноевица минава през едно черногорско градче, което носи името Риека Църноевич. То се намира в залив на Шкодренското езеро, а самата река се влива в него. През 1853 г. по заповед на княз Данил бил построен каменен мост в памет на неговия баща Станко Петрович. Мостът бил в помощ на пътешествениците и търговците, които трябвало да преминат от другата страна на реката.

Мостът на река Черноевица, Черна гора

Стагира край Солун (Гърция)

Стагира е античен град в Северна Гърция, който се намира на полуостров Халкидики. Той е известен и с факта, че е родно място на Аристотел. Историята разказва, че градът е завладян и разрушен от Филип Втори Македонски, а неговият син Александър Македонски го възстановява. Наред с издигането на нови постройки и домове е изграден и акведукт. Едновремешните акведукти много приличали на мостове и служели за пренос на вода от едно място на друго.

Бератския мост (Албания)

Градът Берат се намира на десния бряг на река Осуми. Той е обявен за град-музей и от 2008 г. е включен в списъка на ЮНЕСКО. Берат е известен и като Градът на хилядите прозорци. Къщите в него изглеждат така, все едно са кацнали една върху друга и създават усещането за много очи, които гледат в една посока. В Берат се намира мостът Горица, който е един от най-старите в Албания. Той е дълъг 129 м и е широк 5,3 м.

Мостът Горица, Берат

Одринският мост на Марица (Турция)

Одрин е исторически град, който се намира в плодородната долина, където се вливат реките Тунджа и Марица. Архитектурна забележителност от международно значение е старинния мост на река Марица, който продължава да функционира и в наши дни.

Мостът над река Марица, Одрин

Мостът на Търгу Жиу - градът на Бранкузи (Румъния)

Търгу Жиу е румънски град, който се намира в Южното Подкарпатие, на източния бряг на река Жиу. В този град се намира скулптурният ансамбъл на световноизвестния румънски скулптор Константин Бранкузи. Той е изграден в памет на войниците, загинали през Първата световна война.

Мостът на Търгу Жиу, Бранкузи

Приключваме нашата балканска разходка с кратък цитат от книга на Иво Андрич.

„От всичко, което човек в стремежа си към живот издига и строи, най-доброто и най-ценното в моите представи са мостовете. Те са по-значителни от къщите и по-свещени от храмовете, защото са по-достъпни. Принадлежащи на всички и към всеки еднакви, полезни, построени винаги обмислено, там, където се кръстосват най-много човешки нужди, те са по-трайни от другите постройки и не служат за нищо, което е потайно и зло.

…Всички мостове всъщност са едни и същи и еднакво заслужават нашето внимание, защото показват мястото, на което човек е срещнал препятствие и не се е спрял пред него, а го е преодолял и го е преминал според своите схващания, своя вкус и условията, които са го заобикаляли.“ - из „Мостове“ на Иво Андрич.

Дали когато попаднете на следващия мост ще видите в него нечия надежда и нечии свързани съдби? Успяха ли мостовете на Балканите да събудят усещането ви за непреходност и вечност?

Дата: 17 март 2016 г.
4/5, 6511 гласа
Забележителности около Нови Сад