Нетрадиционен поглед към Антарктида

"Антарктика“ на д-р Любомир Иванов и Нуша Иванова е книга, която предлага няколко нетрадиционни, взаимно допълващи се погледа към Антарктида. Традиционните обикновено са чисто научни, други гледни точки предлага документалистиката – мемоари и свидетелства на хора, посетили Антарктида в едно или друго качество, от учения до журналиста и туриста. Особеното на тази книга е, че дори когато се докосва до познати теми, тя ни казва нещо ново и го показва от неочакван ъгъл.

Особеност на погледа на авторите е, че те притежават както систематичния подход на учения, така и емоционалната ангажираност на хора, които са отворили място за Антарктида в своята биография и жизнен свят. Допълнителен цвят на изданието създава богатият снимков и картографски материал, който прави читателя съпричастен и в някакъв смисъл присъстващ в многообразния свят на Антарктида.

Прочетете откъс от „Антарктика“ на д-р Любомир Иванов и Нуша Иванова:

При приближаване от север към остров Ливингстън – или Главния остров – сушата изниква като планини с огромна височина и покрити изцяло със сняг, а основата им завършва с отвесни ледени стени. Общият изглед е ужасно величествен, макар и страховит и пуст. Снежните върхове се показват един върху друг, високо над облаците, и будят в ума благочестиво преклонение пред чудесата на Всевишния. И макар заобиколен от всички страни със скали и разбиващи се в тях вълни, умът е насочен към набожно съзерцание на величието на картината.

Робърт Файлдс, 1821

Какво е Антарктика? Една необикновена природа на границата между земното и космическото? Своеобразна научна лаборатория, криеща тайните на миналото и бъдещето на земния климат? Съкровищница на природни ресурси от световно значение? Земя с вече немалка история на героични усилия на границата на човешките възможности? Бъдещ дом на многобройни заселници?

Чия е Антарктика? Дали е общочовешко наследство, което и занапред ще остане управлявано съвместно от група страни според разпоредбите на Антарктическия договор? Или напротив, тепърва предстои да бъде разделена на отделни владения?

Много въпроси, с още повече отговори. Множество представи, пречупени както през личния поглед на отговарящия, така и през опита на отделните нации, някои от които присъстват в Антарктика от векове, други сравнително от неотдавна, а трети с перспективата тепърва да се включат в изследването и усвояването на този уникална и все още недотам позната част на Земята.

Антарктика е неразделна част от историята и елемент от националната идентичност на немалко страни. Трудно можем да си представим норвежците без Амундсен, или пък британците без Скот и Шакълтън. Но въпреки съревнованието в национално самоутвърждаване и самочувствие, Антарктика е станала едно рядко място на безкористни жестове и сътрудничество, дори през времена когато другаде те липсват. Това сурово пространство, наред с търсенето на аргументи за националната гордост, нито за момент не е преставало да бъде поле за партньорство, взаимопомощ и обмен не само на знания и информация, но при нужда и на храна, гориво и лекарства – един от малкото примери за това, как разпокъсаното политически, верски и икономически човечество успява да загърби онова, което ни разделя и противопоставя.

Антарктика е не само модел за едно желано състояние на човечеството, но и една абсолютна възможност, действително осъществена в най-тежки моменти на сблъсъци и конфликти. Моделът Антарктика е тържество на нормалните човешки отношения, който отива отвъд естествените национализми и егоистичните, понякога мегаломански национални стратегии. Така погледнато, Антарктика е една осъществена утопия, елемент на възможен нов световен ред.