Пекин - поразително наследство на имперското мислене

Вижте галерия
1 от 14

 

За китайските императори, както и за китайския народ като цяло, Пекин е не само столица на нацията, но и център на силово поле, свързващо техния свят с небесната вселена. От изолираното пространство на своя Забранен град, както и от различните ритуални места, императорът можел да изпълнява волята на небесата и да осигурява благословията на боговете за благоденствие, хармония и процъфтяване на Китай.

Днес Забраненият град продължава да лежи в сърцето на разпрострелия се метрополис от небостъргачи и задръстени от трафик магистрали – едно поразително наследство на имперското мислене, оцеляло близо 2000 години. Оградени от дълбок ров, близо 1000 изкусно украсени сгради са скупчени около великолепната Зала на върховната хармония – тайнствен лабиринт от ритуални пространства, излъчващ лукс, упадъчност, вцепеняваща дисциплина, интриги и изолация. Разпръснати из града са и още свидетелства, напомнящи за ритуалните задължения на владетеля, като Храма на небето – комплекс от три храма, всичките кръгли, каквато е формата на небето, където той идвал в благоприятни дни, за да изпълнява ритуали.

Начинът, по който са живеели приближените на императора аристократи, може да се види извън Забранения град, най-вече в групата резиденции на Летния дворец. Тук изключителната мраморна ладия на принцеса Цъси Тайхоу – символ на имперската екстравагантност – продължава да стои, вкопана за вечни времена в дъното на езерото Кунминг. Красивият будистки храм „Юнхегун“ пък е бил първоначално създаден като разкошен дом за принц от 18-и век. Северозападната ъглова кула с изглед към широк, запълнен с вода ров, не дава никакъв намек за това какво се крие зад нея, потвърждавайки общоприетото име за императорския дворцов комплекс в сърцето на Пекин: Забраненият град.

Старият Пекин, със своята подредена, ориентирана в посока изток-запад планировка, е съхранил много от традиционните си тесни улички, наречени „хутонг“, покрай които се редят живописни къщи с дворове. Това силно разслоено, затворено общество се срива с падането на последния император през 1912 г. и бива заменено от република, която през 1949 г. на свой ред е изместен от комунистическия режим на Мао Цзедун. Въпреки склонността си да започват на чисто, комунистите запазват голяма част от историческото наследство, като същевременно налагат на градския център собствените си грандиозни виждания за величие. Мао Цзедун сам нарежда създаването на площада „Тянанмън“, най-голямото обществено съоръжение от този род в света. То умишлено е в близост до Забранения град, за да го засенчва с размерите си. Тук могат да се провеждат военни паради с до един милион участници; в западния му край през 1958–1959 г. е построен огромният Дом на народа, а в южния се намира внушителният мавзолей на Мао, пред който се редят дълги опашки, за да видят балсамираното тяло на Председателя.

С икономическите реформи, започнати от Дън Сяопин през 1979 г., Китай се превръща в икономическа суперсила и Пекин се променя заедно с него. Новият ред намира израз в импозантни, ултрамодерни строителни проекти, сред които се откроява изключителният Национален център за изпълнителски изкуства (или Пекинската опера) – овален балон с титаново покритие, проектиран от френския архитект Пол Андрьо и открит през 2007 г.  и драматичен символ на нов Китай. Облицован в титан и стъкло, той изглежда като огромна капка течен живак, заобиколена от изкуствено езеро. Местните го наричат с прякора „птичето яйце“. Вътре има три основни сцени: оперна, музикална и театрална, предлагащи общо 5500 места. 

Още по-известен е стадионът „Птичето гнездо“, център на проведените през 2008 г. Олимпийски игри. Дизайнът му е дело на швейцарската фирма „Херцог и де Мьорон“, а артистичен консултант е китайският художник Ай Уайуей. Уникалната му, обвита в ленти конструкция, заслужено го поставя на челно място сред символите на града. Модернизацията е заличила много от живописните тесни улички, а с тях до голяма степен и идиличната, провинциална атмосфера на стария Пекин. Но тези традиции не са изцяло изгубени и все още могат да се видят в парковете в ранна утрин, когато грациозните групи „тай-чи“ посрещат розовия изгрев, в многобройните оживени пазари за занаятчийски изделия или в купищата сергии, предлагащи отлична улична храна. Благодарение на своята популярност, традиционният китайски театър също е оцелял през годините на комунизма и напоследък набира сила. Историите за стари времена се пресъздават с дързък размах, великолепни костюми и гримове, акробатика и клоунади, както и моменти на очарователна хапливост – могъщ символ на този древен, динамичен и вечно запленяващ град.

Любопитно: Един популярен – и сравнително скъп – начин да се движите из тесните улички (хутонг), както и из други части на града, е с рикша. Това транспортно средство се възражда заради туристите през 90-те години на 20-и век и сега е толкова разпространено, че употребата му в Пекин е ограничена.

Кога да отидете там: Най-добрите климатични условия са през месеците май, септември и октомври. Летният зной, в съчетание със замърсения въздух, може да бъде изтощителен.

На какво да обърнете внимание: Някои от къщите покрай уличките „хутонг“ са превърнати в пансиони за туристи. Това е идеалният начин да почувствате очарованието на стария Пекин.

Полезни съвети: Посетете Китайската стена – най-близката u точка е на 70 километра от Пекин, а екскурзията отнема един ден. Но бъдете подготвени за навалицата.

Дата: 24 април 2013 г.
4/5, 4548 гласа
Забележителности около Пекин