Начало / Статии / Статии - България

Плана планина - цветни ливади, топли минерални извори и пъстър птичи свят

Автор

/

Плана е част от Планско-Завалската планинска редица, която включва още Витоша, Люлин, Вискяр и Завалска планина, а на територията на Сърбия продължава в планините Гребен и Влашка.

Цялата планинска редица, успоредна на Западна Стара планина, е дълга около 150 км. Плана се намира в нейния най-югоизточен край. Разположена е между дълбоката долина на река Ведена, Панчаревския пролом на река Искър, Самоковска котловина и Витоша, с която я свързва седловината Ярема.

Плана представлява плосък планински масив - най-добре запазения пенеплен (от лат. "почти равнина" - заравнено планинско било в резултат на денудационно-акумулативни процеси - продължително разрушаване на основните скали и натрупване на скалните материали в планинското подножие) в България.

Над обширната заравнена билна повърхност се издигат единични скалисти върхове, които представляват типични твърдици (мамелони), остатък от по-стар релеф. По-високи сред тях са Манастирите (най-висок 1338 м.), Мухчел, Елката, Стрельо и др.

За разлика от заоблените била, склоновете на Плана са много стръмни, особено обезлесените склонове към Самоковската котловина. Те са и силно набраздени от долинни врязвания и поройни ровини. Плана е богата на пукантинни води. От нея извират многобройни къси маловодни рекички, които се вливат в Искър или искърския приток Палакария. Сред тях река Егуля, наричана в долното си течение Ведена, е най-дългата (ок.17 км), най-пълноводната и с най-голям водосборен басейн. В подножието на планината има разломни зони, където бликат топли минерални извори. Най-известни са Белчинските бани и Железнишките извори.

Особена красота и спокойствие на планината придават запазените широколистни гори, обсипаните с цветя и билки ливади и разнообразният птичи свят - яребици, пъдпъдъци, балкански кеклик и др. От вековните дъбови гори са запазени отделни екземпляри като столетния, защитен от закона Кръстат дъб, разположен на просторна поляна, южно от Кокалянския манастир.
На Плана е построена обсерватория за космически изследвания.

Любопитно: В Плана има находища на магнитна желязна руда (магнетит). Временно течащите потоци отнасят магнетитния пясък, образуван при изветрянето на скалите. Като по-тежък той се отлага в поройните ровини. В миналото самоковци го събирали и в прочутите мадани (стари железодобивни пещи) извличали желязото. Масовото изсичане на горите в южните частни на Плана е свързано с това производство, за което са били нужни качествени дървени въглища.

Къде: Плана планина

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"
 

>
02 август 2012 г.

Тагове

екстремен туризъм

летен туризъм

планини

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти