Според Пол Боулз, мароканец в сърцето си, Маракеш без гигантския „Джемаа ел Фна“ би бил просто още един марокански град. Това е мястото, където се случва какво ли не – импровизиран средновековен цирк с денонощни представления.
Укротители на змии, дресирани маймуни и продавачи на сувенири може би са тук заради чужденците, но зъболекарите, бръснарите, разказвачите на приказки, акробатите, които градят човешки пирамиди, танцьорите, които правят акробатични странични премятания, и писарите, записващи завещания и полици, са обкръжени от малки тълпи местни хора.
От безбройните сергии за храни аромати на цвъртящ кебап, кускус и агнешки мозък, сготвен с главата, изпълват площада. Може би прясно изцеденият портокалов сок ще ви бъде достатъчен.
Здрачаването е омагьосващият час, когато се палят фенерите из площада, трупата от гълтачи на огън, лечители, ваксаджии и гадатели достига върха на изявите си, а площад „Джемаа“ пропълзява с хората на него дълбоко в нощта.
Около площада има множество кафенета на открито под покрив, откъдето може да наблюдавате от разстояние колоритния спектакъл с чаша подсладен ментов чай в ръка.
Може би именно това е било мястото, което Уинстън Чърчил е имал предвид, когато е съветвал: „Ако имате само един ден за Мароко, прекарайте го в Маракеш“?
Вижте най-добрите оферти за пътуване в Мароко!
Виж още: