Прага – да смесиш сладолед с боза (част 1)
Искрено съжалявам, че нямах възможност да посетя Прага преди студентските си години. Ако това се бе случило, доста вероятно е да бях направил всичко по силите си, за да уча и живея там.
Снимки: © Александър Македонски
Прага за мен е откритието сред европейските градове. След достатъчно обикаляне, мога да сравнявам - и този град без никакво съмнение се изстреля на първо място в класацията с любими. Поне засега.
Защо?
Защото Прага за мен се превърна в така дълго търсеното олицетворение на западната принципност и източната топлота. А това е като да смесиш сладолед с боза. Всички казват, че е невъзможно, но комбинацията е невероятно вкусна!
Ще разкажа накратко за моята кратка авантюра с чешката столица, като единственото, за което ще претендирам, е че бях там! А дълбокомислените исторически и културни разкази ще оставя за хората, на които това им е работата.
Пътят
Категорично с кола.
Изобщо, когато е възможно, нека да е с кола. Удоволствието от пътя е половината удоволствие от екскурзията. Има страхотен чар в тръгването по тъмно от София, ароматът на кафе и все още спящите митничари на Калотина. В Сърбия ще бягате от слънцето и ще се насладите на един мааааалко по-дълъг изгрев. Нас ни хвана в по-интересната част от западната ни съседка - тази преди Белград. След Белград е поле. Скучно поле. Което за капак ще свърши едва на влизане в Чехия.
Но ако изключим скуката на равнината, хубавата компания, хубавият път, хубавата музика и правенето на планове в движение не е просто захаросана романтика - съвсем реално удоволствие е.
Освен това винаги може да се отбиете - Будапеща, Виена и Братислава са ви по път и ако имате възможност - удължете пътуването. Ние успяхме само с Братислава, но толкова кратко стояхме там, че предпочитам нищо да не споделям.
Очарованията на Прага
1. Първото нещо, което ме очарова в Прага, е липсата на трафик в центъра на града. В покрайнините е мазало, задръстванията са жестоки. Но в самия град е рай. Редовен градски транспорт, лесен за ориентиране (с малки изключения), културни шофьори и учудващо малко велосипедисти (което леко ме разочарова).
2. Второто нещо беше архитектурата. Тук за всеки има по нещо. За любителите на историята има не един, не два, а цели три исторически квартала. Има замъци, заплашителни катедрали, един нелеп часовник, по който всички туристи се прехласват, и много, много аристократични сгради. А най-хубаво е, че социализмът не се е отразил на архитектурата.
Новото време се е отразило с една грозна телевизионна кула. Отражението на модерността се усеща и от танцуващата сграда, която рязко контрастира с метала и стъклото на камъка и тухлите наоколо. Ако я пропуснете, няма да изгубите много.
3. Третото нещо бяха малките улички в старите квартали. Пълни с хиляди дребни сувенирни магазинчета, пекарни, малки ресторанти и бирарии. Местните ги отбягват и е логично, защото е пълно с туристи. Но в много ранните или много късните часове тези улички са приказка. Носят се различни аромати, чува се смях или пък приятна музика от улични музиканти - най-често джаз.
4. Четвъртото нещо беше просията. Чехите са професионалисти дори и в това. Просенето е издигнато на такава висота, че си има точно определена поза. А някои просяци са развили бранда си и с добавянето на домашни любимци.
5. Пето - суинг в градинката. Градините "Летенски" са силно подценявано място от туристите, което ги прави по-привлекателни за местните. И там може да откриете суинг парти на открито с гледка към мостовете над река Вълтава. Хубава музика, хубави хора, хубава гледка. Часовете там текат като минути.
Вижте най-добрите оферти за пътуване в Прага!
>
