Първи впечатления от приказната Австрия

Всеки мечтае и прави планове за живота си, затова кой иска да бъде, какво иска да види и къде да отиде по света. Когато започнах и аз да мечтая да пътувам, в мислите и плановете ми Австрия никога не е присъствала. Винаги мечтаех за топлите страни, за допира на пясък между пръстите и топлината на слънчевите лъчи по кожата.

Изведнъж ми се отдаде възможност да посетя Виена и части от Германия. Странно нямаше го онзи трепет, но отидох, разбира се. Нямах време да се подготвя предварително, но се радвах. Така дестинацията щеше сама да ме изненада. Удоволствието от живата среща с нещо велико, очи в очи, а не среща със снимките в интернет или мнението на друг посетил дестинацията – това за мен е същината на пътуванията.

Пътят до крайната цел беше дълго преживяване – с туристически автобус от София с нощен преход през 4 граници.

Навън се развидели едва в Словения и първото, което видях, беше разликата в природата. Направи ми впечатление, че в сгушените зелени хълмчета беше пълно с малки параклиси, които обаче изглеждаха като дворци от приказките, но в умален вариант. Словения сякаш ме подготвяше за това, което щях да изпитам. Оставаше малко до влизането ни в Австрия, а в мен нещо трепкаше. Границата беше тунел под Алпите, дълъг около 8 км. В приблизително 10-те минути, които прекарах вътре, вълнението в мен започна да се покачва.

И в мига, в който излязохме от тунела… исках да изкрещя. Очите ми видяха зеленината, прекрасните възвишения на Алпите и онези дървени къщички, които се открояват на фона на снежната зима. Имах видимост отляво, отдясно и отпред и не знаех къде да погледна най-напред. Отстрани всичко беше равно подстригано и зелено, напред се виждаха заснежени върхове, а къщите бяха навсякъде. Тези така сънувани и рисувани алпийски къщички, които носят такъв заряд в себе си...

Погледнах другите пътници, да, те също се озъртаха като мен във всички посоки, снимаха и коментираха, но пламъчето им липсваше. А аз исках да изкрещя на всички: „Ето тук се е родила историята на Хайди! Разбирате ли защо?“, точно тук се е появила малката приказна Хайди, с която всички от моето поколение сме израснали. В далечината ми се стори, че видях нещо да се движи и съвсем реално си представих как мармот увива шоколад в станиол… Да, планината наистина е толкова магична и не е случайно, че именно тук се раждат такива чудатости. Макар историята да не е в Австрийските, а в Швейцарските Алпи, то за мен беше много лесно да разбера защо Йохана Спири е описала всичко с такава любов за живота в тази величествена планина.

За мен беше трудно да задържа вълнението в себе си, но скоро пристигнахме в градините Мирабел в Залцбург и успях да изкажа гласно своето така дългоочаквано „Уау“.

Залцбург е един много интересен и красив град, който си заслужава да бъде посетен, не само заради Двореца Мирабел, а и заради културната си атмосфера. Да посетите дома на Моцарт, да опитате бонбоните, посветени на гения, да закачите някое катинарче на моста над река Залцах и още много неща, които оставям на вас…

Виена беше следващата ни спирка. За нея също не бях подготвена и бях много приятно изненада. Големите градове никога не са ме привличали, но хората не случайно са казали, че за всичко има първи път. Виена обаче ме плени…

следва продължение...

***

Искате да посетите Виена? Запишете се сега за последните места в невероятната екскурзия до Виена на цена от само 239 лв.!

Дата: 31 януари 2018 г.
4.5/5, 23166 гласа
Забележителности около Виена