Пътуване из непознатата Румъния

Едно откривателско пътуване из малко познати за българите дестинации в Румъния на туристите от клуб “Висока поляна“ при туристическо дружество "Мадарски конник" – Шумен.

Решихме да посетим непознатата за повечето от нас Румъния. След като пресякохме границата, се изви големият гръбнак на величествената планина Карпати, която ни доведе до манастира Карайман, разположен сред борова гора високо в планината. Разгледахме иконописите и красивите орнаменти, запалихме по една свещ и потеглихме към следващата си цел: вулканичните езера, образувани върху кратер на вулкан. Най-голямото от тях е Света Ана. В самите езера липсва живот, но са заобиколени от рядко срещана растителност.

На втория ден се отправихме към Мемориала на загиналите воини. Дълги дървени и мраморни стълбове, завършващи с красива дърворезба, увековечаваха подвига на загиналите.

Разгледахме и замъка Мико, в задния двор на който има музей на румънското село.

Следваше впечатляващата солна мина Салина Турда. Множество стълби ни отведоха до огромното прокопано в земята пространство с височина 54 метра. На мястото на някогашната мина днес има галерии, в които децата карат ролери, хора играят билярд, а други се спускат по въжета. Има детски кът, можеш да седнеш да пиеш кафе или просто да се разхладиш при ниските температури, а наситеният със солни изпарения въздух е полезен за различни белодробни заболявания. Продължихме до солния каньон, намиращ се близо до мината, и се впечатлихме от спускащите се по скалите образувания, наподобяващи красиви пердета.

Отдъхнахме и се отправихме към Лакул рошу - Червеното езеро, което е най-голямото естествено планинско езеро в Румъния. Стърчащите над водата върхове на дърветата са били потопени при образуването на езерото.

Третият ден ни отведе в ждрелото Биказ, което започва от Червеното езеро и продължава осем километра на север. В далечината се вижда Пятра Алтарулиу - най известната скала в околността, на върха на която се издига седемметров кръст. Наблизо се намира и известното езеро “Изворът на планината“, което днес е превърнато в язовир и се ползва за добив на електрическа енергия.

Маршрутът ни продължи към манастира "Нямц", който се намира на стотина километра от град Сучава, някогашна столица на княжество Молдова. За пръв път се споменава през XIV век и е най-големият мъжки манастирски комплекс в Румъния. В него днес живеят двеста монаси, а преди години са го обитавали и трима българи, най-известен от които е Григорий Цамблак. Отправихме се към близката крепост Нямц – средновековно отбранително съоръжение край град Търгу Нямц, построено от Петро Мушат в края на XIV век, когато над страната надвисва османската заплаха. Крепостта е доукрепена през XV век от Стефан Велики и отчасти съборена през XVIII век, а през XX век е възстановена. Пътуването ни включваше и две арменски църкви, които ни запознаха с по-различни страни на християнската обредност.

Църквата "Йоан Нови" разгледахме през четвъртия ден. Неговите мощи се намират в манастира с впечатляващ интериор „Драгомирна“. Сводът на храма е покрит със синьо, червено и златни стенописи. След това се отправихме към писаните манастири „Хумор“ и „Воронец“. Манастирът „Воронец“ е основан през XV век от Стефан Велики и е наричан Сикстинската капела, заради голямата фреска на Деня на страшния съд на западната фасада. Фреските, които украсяват външните и вътрешни стени на сградата, оригиналният поглед на художниците и синият цвят отличават Воронец и го превръщат в една от най-обичаните и посещаваните духовни обители в областта Молдова.

На петия ден разгледахме и град Сигишоара и отпътувахме за България, тъй като ни чакаше дълъг път.

Екскурзията завърши, а ние оставаме с хубавите впечатления от природата на тази страна, от величествените скали, извисяващи на стотици метри към небесата и каращи те да се чувстваш малък и невзрачен. Ще запомним и многото красиви храмове, тъй като Румъния е страната с най-много храмове на глава от населението, поне в Европа.

Тази красива екскурзия успя да се състои благодарение на членовете на клуб „Висока поляна“: Теменужка Минева, на която беше инициативата, Юлия и Гаро Гарабедян, които любезно ни съдействаха, и Вяра Кирилова, която ни ръководи и е нашият обичан председател-ветеран.