С теснолинейката и колело на море в Гърция

Как да се возите на теснолинейката, да покарате колело, а накрая да поплажувате в Гърция

Кога за последно се возихте във влак? Всъщност, въпреки че са бавни и стари, влаковете все още пленяват, ако не с друго, то поне със своята история и местата, през които преминават. 

У нас все още има една теснолинейка, редовно изпълняваща своя дълг към пътниците. Тя тръгва от Горнотракийската низина (Септември), минава през Родопите, докосва се до полите на Рила и спира в подножието на Пирин (Добринище).

Влакът на гарата в Добринище. Снимка: Костадин Николов

Накратко историята на теснолинейката е следната – след края на Първата световна война се взима решението отдалечените райони на Рило-родопския масив и Пиринска Македония да бъдат свързани към основната железопътна линия в страната.

Причините за подобни действия са финансово и военно обосновани. От една страна, по този начин дървеният материал, добиван в района, може лесно да бъде транспортиран до всяка точка на страната, а от друга, теснолинейката ще свързва Горнотракийската низина с долината на река Места, а оттам - с Беломорието.

Цялостният проект е включвал изграждането на железопътната линия до Неврокоп (днешният Гоце Делчев). Старите хора обаче твърдят, че е имало идея теснолинейката да стигне чак до Кавала, днес в границите на Гърция.

Е, този амбициозен план така и не е бил изпълнен, но влакчето все още не е изгубило своя чар и продължава да бъде в услуга на пътуващите. В наши дни то служи като отправна точка на много туристи, решили да хванат пътеките я на Родопите, я на Пирин или Рила.

Още по-хубавото е, че можеш да си метнеш колелото в последния вагон, да слезеш на последната гара (Добринище) и да продължиш по незавършения маршрут на теснолинейката с велосипед.

В един дъждовен ден с двама приятели решихме да направим точно това. Хванахме влака от Велинград в 4 сутринта, качихме колелата с нас и тръгнахме по пътя на теснолинейката. За някои пътници той свърши в Добринище, а за други в Кавала.

След като жп линията свърши, продължихме да се движим на юг по долината на река Места. Малко преди Гоце Делчев оставихме Места да продължи на изток, а ние се заизкачвахме по най-югозападните склонове на Родопите, където на ГКПП “Илинден” минахме на гръцка територия. Бяхме посрещнати от топло и приятно за колоездене време. Шумът на велосипедните гуми се разнесе из Като Неврокопи, мина отново през полите на Родопите, откъдето се пренесе в нагорещеното драмско поле. Почти до Кавала е равно и приятно за каране, пътят е широк и спокоен. През цялото време си мислех какво ли щеше да е, ако теснолинейката беше завършена. На моменти почти я виждах как се клатушка кротко досами пътя.

Кавала. Снимка: Костадин Николов

Веднъж стигнали до Бялото море, щеше да е грехота да не отскочим до остров Тасос за няколко дни. Фериботи има както от Кавала, така и от Керамоти (на грубо 40 км източно от Кавала). На острова има по нещо за всеки - плажове, планини, лодки и джипове под наем, малки китни селца, интересни скални образувания, женски манастир и огромни маслинови гори.

о. Тасос. Снимка: Костадин Николов

Не че Драма, Кавала и Тасос са нещо изключително, но определено успяхме да се докоснем по съвсем различен начин до тях, именно защото пътувахме с колела. Това ни даде възможност да се огледаме в планините, в реките, в сградите, в очите на местните, в морето, в самите нас и дори в противотанковите съоръжения, които все още се виждат встрани от пътя.

Пътувайте бавно и оставете историята и настоящето да се слеят във вас. Нека всичко около вас ви говори, слушайте приказките и после ги споделете с другите.

Дата: 09 юли 2018 г.
4/5, 1043 гласа
Забележителности около Добринище