Шанхай - където Изтокът среща Запада

Вижте галерия
1 от 10

 

Шанхай се променя с шеметна скорост. За да добиете впечатление за това, направете круиз по река Хуангпу, която прорязва града през средата, за да се влее в могъщата Яндзъ по пътя  към Източнокитайско море. Широкото корито е препълнено от фериботи, товарни кораби и големи баржи, теглени от влекачи.

Снимки: Fabio Achilli

Улицата покрай западния бряг, наречена Бунд, предоставя величествена гледка към колониалните административни сгради, повечето от които датират от началото на 20-и век. На източния бряг е районът Пудонг – представлявал оризище само допреди 30 години, сега той е делови и финансов център с нарастваща мощ и влияние, увенчан от серия небостъргачи, които образуват един от най-знаменитите градски силуети в света.

Най-поразителен сред тях е „Перлата на изтока“ – комуникационен център, издигнат през 90-те, с формата на две гигантски коледни топки, нанизани върху пръчка. Тук е и сякаш покритата с мрежа кула Дмин Мао, най-високото здание в Китай до 2007 г.

То е задминато от своя съсед, Шанхайския световен финансов център, който с четвъртития отвор в горния си край напомня на отварачка за бутилки. На стотния му етаж, 474 метра над земята, има площадка за наблюдение. Всички те обаче предстои да бъдат засенчени от Шанхай Тауър. Щом бъде завършен през 2014 г., той ще се издига на 632 метра височина.

Денем тази гледка е възхитителна, а нощем целият Пудонг искри и пулсира от светлини, докато колосалните билборди неспирно изпращат своето послание, че това е град, който не иска да заспива. По-старата част на града, Пукси – разположена на западния бряг, зад и около Бунд, е също толкова бляскава, но относително по-ниска. 45-етажният Бунд Сентър, с неговата характерна корона на върха, е по-скоро изключение, отколкото правило.

Когато след края на Втората опиумна война през 1842 г. Шанхай става пристанище, отворено за международна търговия, сънното селище изведнъж се превръща в световен център, където осем чуждестранни нации – Великобритания, Германия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария, САЩ и Япония са допуснати да оперират под свои собствени юрисдикции. Старият град, датиращ от десети век и обграден с високи стени, запазва автентичните си китайски улици, къщи и храмове, но цялата земя наоколо е отдадена на чуждестранни концесионери.

Появяват се местни версии на европейските предградия, изпъстрени с викторианска и неокласическа архитектура. Колониалната ера достига разцвета си през 20-те и 30-те години, когато Шанхай добива противоречивата слава на забързана столица на развлеченията, обхваната от декадентски дух – който все още може да се долови в сградата на стария театър „Парамаунт“.

Мемориалната резиденция Сунг Чинг Линг в Шанхай ни дава един по-трезв поглед към онази епоха. Тук е живяла съпругата на д-р Сун Ятсен, основателя на Китайската република, чийто бурен край настъпва с победата на японците през 1937 г. При комунистическото управление на Мао Цзедун, от 1949 до 1976 г., градът запада, за да се възроди отново едва при икономическите реформи, въведени от Дън Сяопин през 1979 г.

Модерен Шанхай е място, където Изтокът среща Запада в един истински рай за купувача. Главните му търговски улици – тънещата в неонова феерия „Нанджинг Лу“ и по-умерената „Хуайхай Лу“ – гъмжат от световни марки, лъскави бутици и магазини за електроника. Старият град все още пази останки от историческото си минало, най-вече парка „Юй Юан“, с неговите павилиони от 19-и век, с характерните извити и заострени покриви, както и съседният Храм на бога на града и чайната „Хусингтинг“.

Недалеч се намира и шумният и пъстроцветен пазар „Юй Юан“, често посещаван от туристите. Междувременно старата Френска концесия, с озеленените си булеварди и поддържани паркове, се е превърнала в една от най-модните и привлекателни части на града. Нейният квартал Тианзифанг е известен с плетеницата си от тесни улички и с къщите, изградени в повлияния от западната архитектура стил „шикумен“.

Той е популярно средище на художествени галерии, кафенета и занаятчийски магазини. Обиколката на Шанхай има своите „задължителни“ спирки. Музеят, намиращ се на Площада на народа, западно от Бунд, съдържа забележителна колекция от китайски картини, скулптури, древни бронзови съдове, керамика и мебели, отразяващи пет хилядолетия история. Самото здание е проектирано през 90-те, според конфуцианските принципи, където небето се разглежда като кръгло (горната част), а земята – като квадратна (долната част).

Още по на запад е Храмът на Нефритения Буда, датиращ от 1882 г. Той е богато украсен с красиви статуи и олтари и тъне сред облаците от благовония, палени от поклонниците. Но основното удоволствие от Шанхай е просто да бъдеш тук – да бродиш из пешеходните му улици и да наблюдаваш суматохата, да обикаляш пазарите, да ядеш улична храна, да гледаш как крановете се въртят над новите строителни площадки, пишейки следващата глава от историята на този динамичен град.

Един от многото строежи е в крайбрежния квартал „Сюйхуей“, във Френската концесия. Той е съвместен проект с „Дриймуъркс анимейшън“ и ще се нарича „Центърът на мечтите“. 

Търговският панаир Шанхай Експо от 2010 г. е голямо международно събитие. Покривната конструкция на китайския павилион е боядисана в червено, цвета на късмета. Сградата впоследствие е съхранена като музей.

Любопитно: През 90-те години Шанхай получава прозвището „главата на дракона“ заради водещата си роля в бързо развиващата се индустриална зона в делтата на река Яндзъ. Драконите традиционно символизират власт, сила и късмет, както и контрол над стихиите. Изображения на драконови глави се срещат навсякъде из града, включително и  модерна скулптура, гледаща от крайбрежната улица към реката.

Кога да отидете там: През есента. Пролетта обикновено е облачна и дъждовна, лятото – влажно и горещо, а зимата – хладна, ветровита и прогизнала. На какво да обърнете внимание: Опитайте класическото шанхайско ястие „хиаолонгбао“. Това са пелмени с плънка от свинско (а понякога и рачешко) месо, поднесени с бульон.

Полезни съвети: Качете се на влака „Маглев“ (от магнитна левитация), който изстрелва пътниците от Международното летище „Пудонг“ до града със скорост от 430 км/час.

Дата: 18 септември 2013 г.
4/5, 4865 гласа
Забележителности около Шанхай