Статуите моаи от Великденския остров – монументална загадка
Колосалните каменни статуи, характерни за всяко кътче на Великденския остров, са уникален културен феномен. Големината им впечатлява, а загадката, която ги забулва, е малко обезпокояваща.
Великденски остров – този чилийски остров, известен още като Рапа Нуи, се намира в Полинезия, в отдалечена част на Тихи океан. Неговата площ е 163,6 км² и има население около 5000 жители.
Примитивни, огромни и изваяни с голямо въображение преди повече от хиляда години, моаи – както ги наричат местните – са уникално чудо на Великденския остров или Рапа Нуи (на местния език). Разположен в Южния Тихи океан, островът е отдалечен на повече от 3500 км от южноамериканския бряг.
Рапа Нуи е синоним на загадката, която крият зрелищните и тайнствени фигури.
Други имена, с които е известен, са: Те Пито о Те Хенуа (Пъпа на света) и Мата ки те Ранги (Очи, които гледат небето).
Смята се, че островът бил населяван от полинезийци, които дошли тук през ІV в., очевидно плавайки от Маркизките острови. Примитивният характер на това общество се развил в дълбока духовна и религиозна култура, тясно свързана с природата, което довело до извайването на тези огромни фигури около Х в. Статуите са още по-впечатляващи и заради това, че са издялани без помощта на машини или инструменти за повдигане на камъните, които в някои случаи тежат между 50 и 80 т.
Днес статуите моаи са световноизвестна атракция, която довежда на острова хиляди туристи и изследователи. Проучвателната работа, извършена на Великденския остров в началото на ХХІ в., е безпрецедентна за това полинезийско кътче; в резултат някои от направените заключения доведоха до ново разбиране за начина, по който са направени статуите. Хората от племето рапануи са изваждали блокове от базалт или шуплест варовик от централния връх на вулкана Рано Рараку, който е на 1 км от брега в източната част на острова. След това скулптурите били издялвани и откарвани до предварително определени места. Методите, използвани за транспортиране на блоковете, все още са неизвестни. Някои археолози подкрепят идеята, че те били премествани от групи мъже с въжета, като ги търкаляли до крайната им дестинация.
Други разсъждават върху възможната употреба на шейни или дървени колела, но това са само догадки. Някои изследвания даже предполагат, че е възможно да са използвали сложни машини, изискващи високо нива на инженерна мисъл, за да издърпват огромните камъни нагоре по хълмистите склонове на острова.
Друга от загадките на острова – предназначението на моаи – все още не е разрешена. Най-често приеманата теория – приема се дори от потомците на племето рапануи – е, че статуите са имали ритуална цел и са издигнати в памет на предците на островитяните. Ето защо те са равномерно разпръснати по целия остров, винаги гледат към вътрешността, а гърбовете им са обърнати към морето – това било начин да излъчват своята мана (свръхестествена закриляща сила) към потомците на покойниците. Това е причина също да са разположени върху аху – церемониални полегати площадки. В момента най-пълната и най-често посещавана аху от общо триста такива на острова е Тонгарики – с редица от петнайсет различни на ръст моаи.
В оригиналния им вид кухините, представляващи очите на статуите, били запълнени с корал или червен вулканичен камък, тъй като се смятало, че това дава душа на камъка и го превръща в аринга ора – живо лице. Монолитите са издялани внимателно в един и същ стил, с доминиращи едри носове и дълги уши. Може би най-интересната им черта са шапките, които все още могат да се видят на някои фигури: червен камък във формата на кръг, който бил поставян върху главите на моаи след изправянето им.
Между Х и ХVІІ в. били издялани и поставени около 700 моаи по целия периметър на острова. Нещо повече – още над 400 полуготови скулптури били открити по-късно във вулканичната каменоломна. Постоянното развитие на рапануи накрая завършило с криза и обществени катаклизми. Окончателното рухване настъпило през ХVІ в. Със спор между две групи на острова: „дългоухи“ и „късоухи“. Конфликтът имал сериозно отражение върху рапануйското общество и станало причина за събарянето и унищожението на много моаи като форма на отмъщение.
Ето в това състояние първият европейски гост, холандецът Якоб Рогевен, заварил острова през 1722 г. През ХХ в. много моаи са реставрирани и изправени отново. Освен това само преди няколко години са изровени моаи, които били заровени в земята и само главите им се виждали отгоре. Групи археолози дори са открили надписи в камъка, които предстои да бъдат дешифрирани.
Загадката на племето рапануи все още е непрестанен извор на спорове. Норвежкият изследовател Тур Хейердал поддържал теорията, че влиянието на предколумбовите култури в Южна Америка е било важно за развитието и митологията на острова. Хейердал пресякъл Тихи океан през 1947 г. със сал от балсови трупи, наречен Кон-Тики, в опит да покаже, че е възможно местните южноамериканци да са повлияли завладяването на Полинезия. Днес неговата теория се подкрепя от френския археолог Жан Ерве Доде, който твърди, че двете групи, оформящи обществото на рапануи, са участвали в диспут на етническа основа: „късоухите“ били полинезийци, а „дългоухите“ – инки. Ето още една загадка към тази за създаването на моаи.
За моаите
Около 700 моаи са пръснати по целия остров: главно те са следите, оставени от най-ранното население.
Разположение – Повечето моаи са поставени покрай брега, но около двайсет се намират навътре в сушата. 288 моаи са поставени върху площадки аху, а останалите са пръснати по целия остров.
Хоа Хакананайа - Този уникален моаи е намерен в къща в церемониалния център Оронго. Днес може да се види в Британския музей. Тежи 4 т и е висок 2,5 м. Тялото му е издялано подобно на другите моаи, но е особено забележително заради фигурите по него, свързани с култа към Човека птица.
Пукао – 58 моаи носят тази червена каменна шапка, която тежи средно 10 т.
Материал – Издялани са от вулканичен камък, предимно шуплест варовик, с изключение на десетина, които са от базалт.
Очите – Направени са от корал или обсидиан и в някои случаи били рисувани. Всички са възстановени, тъй като когато статуите били открити, инкрустациите, представляващи очите на моаи, липсвали.
Вулкан Рано Рараку – 100 м. Външните му склонове и кратерът са мястото, където моаи били издялани.
Аху Тонгарики – Най-голямата аху на острова с 15 моаи.
***
Текстът и снимките са от книгата "Най-големите чудеса на света" на Книгомания.
>
