Ванкувър - град мечта
Вече дълги години Ванкувър често се цитира като едно от най-добрите места за живеене – иначе казано, град мечта. Всъщност той е толкова привлекателен, че често става домакин на делегации от други градове по света, които го разглеждат и се мъчат за вникнат в причините за успеха му.
Снимки: Мayanais
Едно от най-големите преимущества на Ванувър е зрелищното му разположение. Фонът се оформя от заснежените върхове на планините Норт Шор. Градът е кацнал в устието на залива Бурард, като централната му част се намира на юг от пристанището. Два пътни моста го свързват със северния бряг, където се намират Северен и Западен Ванкувър. Накъдето и да се обърнете, ви заобикалят гледки от искрящите води на залива – от тесния проток Фолс Крийк, чак на запад до устието, наречено Пролива Джорджия. Пристанището на Ванкувър е неразделна част от града, привличаща като магнит лодки, увеселителни яхти и круизни кораби. Над всичко това се извисява небостъргачът „Харбър Сентър“, със своята кръгла площадка за наблюдения.
Модерният, осеян с небостъргачи пейзаж, е същевременно тясно свързан с природата. Стенли Парк, един от най-големите обществени паркове в Северна Америка, е разположен на полуостров в залива Бурард, а по-малки зелени площи са разпръснати из целия град. Въздухът е наситен със солени пръски и озон, а небето изобилства от чайки, чапли, белоглави орли и рояци от сезонни прелетни птици. Заниманията на открито са неразделна част от живота с многобройните пешеходни и велосипедни алеи, градски плажове, яхтени пристанища и съоръжения за зимни спортове.
Градът е на малко повече от 150 години. Крайбрежието първоначално е било дом на скуомиш, мускуеам и други индиански племена, известни със своите тотемни стълбове, които могат да се видят на различни места из града. Превъзходният Музей по антропология в Университета на Британска Колумбия разказва техните истории. Към 1860 г. тук има само ферма, дъскорезница, църква, един бар и няколко дървени къщи. Мястото е известно като Гастаун – по името на родения в Йоркшир барман Гаси („Бъбривия“) Джак Дейтън. През 1870 г. селището е набелязано за благоустрояване и прекръстено на Гранвил, в чест на тогавашния британски министър на колониите. Едва през 1886 г. то става Ванкувър, увековечавайки името на изследователя и офицер от английския флот Джордж Ванкувър (1757–1798), който първи картографира брега.
Днес тези някогашни имена още се помнят на „Гранвил Айлънд“ – ветровит пристанищен район, превърнал се в средище на галерии, магазини за сувенири и ресторанти. Гастаун е върнат към живот като квартал от реновирани индустриални складове и се слави със своя уличен часовник с парно задвижване. Отдалечеността на Ванкувър в югозападния край на Канада му придава усещане за откъснатост от останалата част на страната. Това е крайбрежен тихоокеански град, с население от всички краища на света и най-вече от Азия. 40 процента от жителите му не са родени тук, а китайският му квартал е третият по големина в Северна Америка, служейки със своята пъстроцветност като ярък контраст на административния център, заслужил си прякора „Град от стъкло“.
Небостъргачът „Харбър Сентър“ се отличава с външен стъклен асансьор, който изстрелва посетителите до наблюдателната площадка, разположена на 130 метра над земята, предлагайки им панорамна гледка към града и заобикалящите го води и острови. А за да попиете атмосферата на това забележително място от всеки възможен ъгъл, след като слезете на земята, можете да скочите на ролерите си и да се впуснете по обширната мрежа от алеи, опасваща бреговата линия. Мостът „Бурард Стрийт“, построен през 1932 г., осигурява достъп през Фолс Крийк за автомобили, велосипедисти и пешеходци. В далечината се вижда обвитото в облаци било на планината Норт Шор.
Любопитно: Тотемните стълбове са типични за туземното индианско население от северозападното крайбрежие на Тихия океан. Тъй като били изработвани от кедър и традиционно излагани на открито, малко от тях са оцелели. Музеят по антропология в Университета на Британска Колумбия притежава някои ранни образци, датиращи още от 80-те години на 19-и век. Забележителна колекция от тотеми има и в парка на висящия мост „Капилано“.
Кога да отидете там: Средата на лятото (юли–август) е много натоварена. За да избегнете тълпите, отидете през май-юни или септември-октомври. Обърнете внимание, че тук вали през 170 дни от годината.
На какво да обърнете внимание: На тюлените в пристанището, както и на китовете, за които има организирани наблюдения от юли до септември. Аквариумът в Стенли Парк подслонява 70 000 питомци, сред които морски видри, китове белуга и гигантски тихоокеански октоподи.
Полезни съвети: Посетете висящия мост „Капилано“ и скалните тераси за наблюдение в Западен Ванкувър, за да се насладите на шеметните гледки и да се докоснете до културата на туземното население.
>
