Заселе и водопадът Скакля: една история за обилен обяд и зле планиран туризъм

Не знам колко често ви се случва да се уговорите да пътувате някъде с някого и приключението ви да пропадне в последния момент. Нас с бате Гошо за малко да ни застигне тая тежка съдба, но той пък излезе корав и пребори грипа само за един предиобед. Сутринта като ми звънна и каза „Коце, няма да е тая събота“ ми олекна, да ви кажа. Нямаше да ми се налага да му слушам изтърканите мохабети и щях да си гледам мача по-късно през деня на спокойствие.

Той пък по обед взе, че се освести и викна по телефона „Готов съм, давай да вървим!“. Да вървим, ама накъде? Метнах се на колата и тръгнах да го забирам, заръчвайки му да си намисли дестинация. Първият ни вариант беше манастир „Седемте престола“. Той обаче бързо отпадна, защото ни се стори прекалено далече от София (цели 86 километра). След това се зачудихме дали да не отидем до Клисурския манастир, но пък и той ни се видя далеко. Явно него ден не бе писано да правим поклонически обиколки.

Беше 13:00 ч. и коремите ни започваха да престъргват. Това автоматично значеше, че където и да отидем, там трябва да има храна. Тогава бате Гошо отсече „Отиваме в Заселе! Там има кръчма с хубава кухня!“. Речено, сторено – потеглихме към Заселе и даже си поставихме за цел да минем и Вазовата екопътека.

Ние хубаво стигнахме до кръчмата в селото, ама като нямаше места, какво да правим там? Опциите ни бяха силно ограничени и не ни остана нищо друго, освен да изчакаме да се освободи маса. В крайна сметка я споделихме с двойка непознати. С тях споделихме още и всичките глупости, които двама необвързани мъже са способни да кажат на глас. Разведрихме обстановката не толкова с цветущия си език, колкото със заканите колко можем да изядем. Бате Гошо скри шапката на аудиторията в момента, в който взе да прави своята поръчка – боб със суджук, свински каренца с пържени картофки, две питки хляб, биричка и за капак един сметанов мус с ягоди. Аз с моето айрянче и джолан чорба изглеждах като първолак сред абитуриенти.

Признавам едно обаче, бате Гошо беше прав. В кръчмата в Заселе наистина храната беше невероятно вкусна. А за отношението и обслужването и дума да не става. Хората бяха толкова мили и отзивчиви, че направо забравихме, че ни се беше наложило да чакаме за ред. Ако ви се хапва крехко месце, вкусни картофки и други домашно приготвени глезотийки, там е мястото. И мръвчиците са от местната ферма, и млякото, че дори и питките са омесени и опечени от хората в тоя чуден край. Идете и ще видите, че не ви лъжа. Ще ви помоля да пиете едно винце и за мене, понеже нали бях личен шофьор на бате Гошо, нямаше как да си сръбна от него.

Хубаво си хапнахме, ама беше време да потегляме. Признавам си, че и на двамата ни мина мисълта дали да не останем там за вечерта и да се напием като хората, докато огънят от камината ни напича гърбовете, но бързо се отказахме от идеята. Вазовата екопътека ни чакаше и ние бяхме готови да я покорим. Или поне част от нея.

Пътечката тръгва от самия център на селото и е невъзможно да я изгубите. Тя се вижда много ясно, а и хората са сложили парапети, кошчета, лампи, абе с две думи културна работа. Поради напредващото време си поставихме за цел само да слезем до водопада Скакля, да му ударим по една снимка и после да се приберем по живо, по здраво.

Слизането би било лесно при две условия – ако не си с контузено коляно или ако не си изял 70% от менюто в кръчмата. Така де, и двамата се държахме за парапета и не бързахме кой знае колко. Сума ти години реката е падала по отвесната стена, та сега ли няма да изчака двама смотаняци да слязат до подножието на водопода, пък да възклинат „То красиво бе, да му...“.

Лека-полека се довлачихме и то наистина се оказа красиво. Водопадът е двутерасен, което ще рече, че пада на два пъти, преди да стигне до вас долу в подножието му. Но какво би било посещението на една такава природна забележителност, ако просто отидеш, снимаш и си тръгнеш? Съвсем по друг начин се възприема и околността, и водата, та ако щете и скалите наоколо, като се хлъзнеш на някой камък и цопнеш с единия крак във водата. Пробвайте и ще видите, че цял живот ще си спомняте за водопада Скакля.

Нали тръгнахме по никое време, ето че слънцето взе да се скрива зад короните на дърветата. Някъде по средата на пътечката, преди да изчезне съвсем, то ни предложи следната сделка – ако успеем за 20 минути да стигнем до колата, нямало да казва на никого как сме се влачели като мекотели нагоре. Приехме предизвикателството и някъде тук бате Гошо възкликна „Трябва да отслабна!“. Колко пъти чух разните й вариации на тази закана, няма да обяснявам, само ще ви кажа, че по стръмните горски пътеки човек може да чуе какви ли не чудесии.

Горещо препоръчвам да не следвате нашия пример и да отделите един цял ден (а защо не и уикенд) на Заселе и Вазовата екопътека. Определено си заслужава да надникнете за по-дълго в този край на Балкана. Ако ли пък просто сте гладни, поне се отдайте изцяло на кръчмата и не се мъчете в един следобед да сте едновременно и кръчмари, и туристи.

Хайде със здраве и да не забравите да поздравите месните от нас!

Дата: 19 февруари 2019 г.
4/5, 1020 гласа
Забележителности около Заселе