Начало / Статии / Статии - България

Земенски манастир и неделна загуба на мача в Радомирско (пътепис)

Автор

/

С бате Гошо сме играли не един и два мача. Така добре сме се стиковали, че вече излизаме на терена без конкретна тактика и разбиваме противника. Понеже винаги отборът се е състоял само от нас двамата, обикновено мачовете ги печелихме не заради добрата подготовка през седмицата, а заради умението ни да се адаптираме според противника.

В последния уикенд на изминалия месец март (когато се минава от зимно към лятно часово време) имахме една контрола в Земенския манастир, която на пръв поглед изглеждаше отдавна спечелена. Тази неделя обаче отбор „Радомирско“ щеше да играе твърд футбол, за който определено не бяхме подготвени.

Тези от вас, които познават бате Гошо (познат още като Кмета на българския стендъп), ще потвърдят, че той винаги е точен и не се успива. Още преди да е почнал мачът обаче, противниковият отбор (наречете го Път, наречето го Съдба или Късмет) направи един мръсен номер на моя съотборник и титуляр в нападение – не му превъртя алармата според лятното време и бате Гошо се успа.

Въпреки това финтирахме всички останали и се озовахме първи в двора на Земенския манастир. Открихме резултата на празна врата и с лекота доиграхме първото полувреме. Надникнахме в църквата „Свети Йоан Богослов“, строена преди има-няма 1000 години, мигахме на парцали пред избодените очи на иконите в нея и след няколко минути прекарани в края на 11-и век, отново се върнахме в настоящето. Тоя шум идващ от съвсем лекия ветрец, тая тишина и спокойствие, ароматът на цъфтящи храсти и дървета така добре се сливаха с нежните и закачливи птичи песни, че беше грехота да не останем още малко.

Манастирът е добре поддържан, но не очаквайте да намерите в него истински монаси, защото такива няма. Към момента функционира по-скоро като музей, отколкото като света обител, но това не означава, че не си заслужава посещението. Манастирските сгради са в завидно спретнат вид – покривът и дървенията са подновени и укрепени, без да е нарушена автентичната архитектура.

От двора се открива чудна гледка към село Земен и цялата околия. Споменах ли, че манастирът се е закрепил някак си на един стръмен склон в гората над селото? Не споменах, ама вие се сещате, понеже това си е стандарт при манастирите.

В края на двора, насред току що наболата трева, стърчи една камбанария. Много ни се искаше да отпразнуваме първото попадение в мача, като разпеем камбаните, но съдията (охраната на комплекса) ни предупреди, че рискуваме да получим директни червени картони. Проявихме завиден разум и вместо да бием камбаните, седнахме да хапнем по един боб с наденица в малкото кръчме, поместено в края на манастирската сграда.

Тук ни свари и почивката на полувремето. Докато се препичахме сладко-сладко на слънце, скицирахме тактиката за второто полувреме. Първо щяхме да атакуваме хлебната къща в близкото село Лобош. След това имахме за цел да опитаме кухнята на „Калената пивница“ в съседното Калище и като за финал да видим средновековната църква „Свети Йоан Летни“ на брега на язовир „Пчелина“.

През второто полувреме вместо да натиснем противника и да го убием от игра, получихме бърз гол още в първите минути. Хлебната къща в Лобош бе със залостени врати. Но да попаднеш на затворена забележителност по нашите ширини не е чак толкова изненадващо. Не е изненадващо и да видиш паметник на загиналите войници по време на Балканските войни и Първата световна война. По-изненадващо е да видиш стара кирпичена къща, която въпреки че ще се разпадне всеки момент, е украсена с балони и некролози.

В периметър от 50 метра видяхме миналото (паметника), настоящето (къщата с балоните) и бъдещето (хлебната къща) на Лобош. Бъдещето не работеше.

Атаката бе твърде светкавична и с бързи пасове елиминира нашата приспана от боб защита. Отбор „Радомирско“, отбор „Кючуков/Николов – 1:1.

Хукнахме към следващата цел – Калената пивница в Калище. Тук бяхме много близо до отбелязване на втори гол, но уцелихме греда. Първо, че пивницата не работеше и се налагаше да чакаме, докато отвори, и второ, че като вече проработи, се оказа, че всичко е резервирано и няма места. Защо не ни предупредиха по-рано остава загадка. Може би, защото искаха да ни възможност да разгледаме по-добре селото.

Е, разгледахме го. Видяхме родната къща на Методи Андонов (режисьорът на „Козият рог“). Тя скоро ще падне, защото няма кой да се погрижи за нея. Къщата на Методи Андонов е събирателен образ на българската култура. Общината заслужава поне жълт картон за това грубо нарушение. Жълт картон - ако не за запусната къща, то поне за заключените врати на църквата или за липсващите такива на читалищната сграда. Абе, съдията къде гледа?!

Мачът си вървеше към равен, ако не се беше намесила леля Гинче. Ако не знаете коя е тя, погледнете тук. Над близкия язовир „Пчелина“ на една скала се извисява средновековната църква „Свети Йоан Летни“, когото незнайно защо прекръстих на „Йоан Плоски“. Пуснахме навигацията (леля Гинче) и се наслаждавахме на слънчевото време, топлия вятър и крайбрежния път (баш като на морето е, да знаете!).

Отивахме към църквата и щяхме да нащракаме сума ти снимки, с които да впечатляваме приятелите си във Facebook (нали така се прави?). Само че и този път останахме с пръст в уста. Отбор „Радомирско“ не само че ни спря атаката, ами организира бърза контра и в крайна сметка обърна резулата – 1:2.

Навигацията наистина ни закара много близо до църквата „ Свети Йоан Летни“. На по-малко от 200 метра, от другата страна на язовира беше църквата, а около нея пъплеха хората и правеха снимките, които ние трябваше да заснемем. Нечестна и нелогична игра е футболът понякога. Хем бяхме близо, хем бяхме далеч от тая интригуваща стара църквица. Този път ни се измъкна, но следващия път нещата няма да седят по този начин.

До края на мача оставаха 3 минути и ние губехме в резултата. Вярно, че това беше само контрола, но загубата си е загуба и пречи на спокойния сън. Изневиделица съдията свири дузпа в наша полза. Дузпата беше възможността да видим водопад Бучалото в Радомир и така да се измъкнем от срамна загуба.

Отиваме ние в Радомир, намираме водопада и какво да видим – вода няма! Даже и не разбрахме откъде би трябвало да тече. „Радомирско“ може и да спечели контролата, но в мача за шампионата ще си вземем трите точки!

>
13 април 2020 г.

Тагове

идеи за уикенда

любопитно

забавни истории

Забележителности наоколо

Избрани оферти