С най-внушителната концентрация на ислямски паметници в страната, Исфахан е може би най-красивият от иранските градове. Шах Аббас Велики премества столицата тук през 1598 г. и застроява наново един вече процъфтяващ търговски център като витрина на богатата династия на Сафавидите; дори днес много от градските джамии, дворци, пазари, мостове, широки булеварди и обществени паркове отразяват славните дни на неговия трийсетгодишен строителен надзор – един от най-големите световни експерименти в градското планиране.

Символичният център на династията на Сафавидите и нейната Персийска империя бил огромният „Мeйдан Имам“ (Площадът на имамите, преди известен като Царският площад, а традиционно като Мейдан е Нагш е Джахан, Площадът на образа на света), едно от най-големите и най-смайващите публични пространства в света. Колоритни, облицовани с плочки джамии и други сгради от ХVІІ в. – смятани от шаха за негови шедьоври – оформят един възхитителен периметър.

Наблизо сложната и величествена Петъчна джамия (Масджид е Джаме) е строена от ХІ до ХVІІІ в. (тук се включва и периодът на моголското влияние върху  персийската архитектура при управлението на сина на Чингис хан, Угедей, който живее тук като шах). Смятана за една от най-големите джамии в света, има 476 купола. Днешните туристи могат да добият донякъде представа за посрещането на гостите на двора на Сафавидите, като отседнат в хотел „Аббаси“, построен в обвивката на един кервансарай от ХVІ в.

Исфахан: 515 км южно от Техеран.
Най-добро време: пролет и есен.