Луд град

О, да! Лудницата беше пълна. Още от отлепянето на самолета от българската почва, та до кацането му на бергамска. За пръв път напусках родната страна. Беше ме страх от самолети, особено след всичките филми и ужасии, които гледам по телевизията за самолетните катастрофи и т.н.
Но се оказа не лоши изживяване. Та някак прелетяхме и достигнахме до заветната цел - Бергамо. Малко градче на около 30 км. от Милано. Взехме си кола по наем. И се започна.
Ще прпусна любопитните факти околко пътуването и разглеждането на други малки и китни градчета, и направо минавам на лудата част - Милано.
Там живее Надето - приятелка от България, която безкрайно много обичам. Страшна сладурана, най-лудата глава, която познавам, и на която се възхищавам. (бел. Наде, обичам те!)
Звъннах й, в момента в който тя си беше вкл. иначе изкл. телефон. Съдбата ми се бе усмихнала. Тя дойде на 30 мин. пред моя хотел на площад Пиола. Прегръдки, целувки, срашна емоция.
Останалата част от престоя ми в Милано бе белязана от страхотни преживявания с човек, който обичам - Надето...сещате се.
Тя ме преведе през вълшебния свят на Милано. Започнахме от магазините, минахме през катедралите, сладоледите, кафенетата, дикотеките и завършихме леганали на тревата в двора на прекрасен дворец.
Беше страхотно, лудо и неочаквано.
Лудите, лудите, те да са живи!
Дата:
4/5, гласа
Етикети: Италия  | Милано
Забележителности около Милано