Сбъднатата мечта на един велик цар

Няма друг такъв град. Почти 3 десетилетия не бях стъпвала там, обаче в Санкт Петербург времето е много относителна категория. Впрочем, това се отнася за хода на времето, не за времето като климат - почти няма питерец, който да не започва деня си със синоптичната прогноза. Съвсем логично - там боговете на слънцето, дъжда, снега, мъглата, облаците, водата и вятъра провеждат постоянни съвместни заседания. Един пример - за 6 априлски дни там, нямаше нито един, който да е еднакъв от сутринта до вечерта. Поне по 4 пъти на ден валеше, ту сняг, ту дъжд, ту и двете, температурите в отрязъка 10:00 сутринта - 7:00 вечерта се движеха между 5 и 18 градуса, а който не вярва, че 18С в Питер е повече от 25С в София като усещане, да иде да провери лично. Определено не е много забавно.

Петър Велики явно се е мислел за по-велик от климата, когато е решил да построи своята мечта точно на това място. 600 кв.км блата, езера, пясъчни наноси, гори, реки и Фински залив, и всичко това на 59°57’ северна ширина и 30°19’ източна дължина. Това е най-северният милионен град в света и определено един от най-красивите. Всички знаят историята на влюбването на Петър в Амстердам и мечтата му да направи свой, руски такъв. Това, което човек трудно си представя, без да го види на място, е размахът на усилията, за да стане мечтата реалност.

 На 27 май 1703-та година Петър поставя основния камък на бъдещата Петропавловска крепост - на Зайчия остров, най-ключовото и стратегическо място в делтата на Нева. Мястото е наистина гениално избрано - няма начин да се премине към вътрешността на страната с кораби по огромната река, без да се мине край крепостта. Петър измислил цяла система, включваща прегради, заграждения и дори потопяване на части от собствения му флот, която да позволи пълна защита откъм евентуално морско нападение. Именно около тази замислена като непревзимаема крепост, великият цар решил да осъществи един от най-грандиозните архитектурни замисли, появявали се някога в царска глава - да превърне тази неуютна, студена и почти непригодна за живот част от света в най-красивия град, който Европа на 18-ти век е виждала.

13 години след основаването на крепостта, един гениален архитект, Жан-Батист Льоблан, претворява в действителност идеите си за европейски град, строен по единен план. Музеят на Петропавловската крепост съхранява факсимилета от първоначалните планове, с бележките, направени лично от ръката на Петър - композиция във вид на грамадна елипса, във вътрешността на която се разполагат площади и системи на взаимно перпендикулярни улици. Тази планировка всъщност претворявала ренесансовите идеи за "идеалния град". В плановете на отделните улици лично царят поставил границите - най-високата сграда е Зимния му дворец, 3-етажните сгради са за придворни и аристокрация от първа ръка, 2-етажните - за "средния мениджмънт" и генералите, едноетажни - за администрация и прочие важни люде. Влюбеният в идеята за град на канали Петър забранил да се изграждат мостове над Нева - всички жители на неговия град трябвало да се придвижват с лодки. Така, наред с гигантското за времето си отводняване, пресушаване на блата и отвоюване на територии за строителство на масивни сгради, било осъществено и огромно инженерно мероприятие по изграждане на канали, променящи руслото на съществуващите потоци и рекички и свързващи отделните части на града. Няма да говоря за сградите, всяка от тях е прекрасно известна, а общото впечатление оставя човек без дъх от това, което вижда.

Другото велико постижение на архитектите, изградили Питер, е зеленината. 73 големи парка, около хиляда градинки и малки паркове, над 900 озеленени улици и,разбира се, чудото, наречено Летен дворец с прилежащия му парк. Човек направо не може да повярва на очите си, че в началото на тамошната пролет, която си е чиста българска зима, парковете в Питер изглеждат по начин, който прави чест на всеки парк в по-южни и западни части на света: дърветата са грижливо защитени и подрязани, там, където ще никне буйна трева, е изумително чисто и обработено, всички по-чувствителни елементи на парковете са в специални дървени кутии, изобщо, от 18-ти век насам хората в Питер се грижат с любов за своите паркове. И това се случва в почти арктически условия.

Санкт Петербург въздейства различно на различните хора, но едно е общо: оттам може да си тръгнеш влюбен или до болка разочарован, но никога равнодушен. Това е колкото градът на Петър и Екатерина, толкова и градът на Пушкин. Ходиш по Мойка, стигаш до Невския проспект и имаш чувството, че Александър Сергеевич е пред тебе, току-що излязъл от дома си ей там в тълпата, пие лимонада в любимото си кафене и бърза към онази фатална среща с Дантес при Черната река, край Комендантската дача...разминава се пътем с любимата си жена Наталия, не я забелязва заради своето късогледство и бърза весело към дуела...

Едно от най-приятните неща, които човек може да направи за себе си в Питер, е да се разходи с корабче по Нева и каналите. Корабчетата стоят под Невския проспект, разходката е час и половина и е съпроводена с прекрасен екскурзоводски разказ, който се чува еднакво добре и на закритата, и на откритата палуба. Удоволствието струваше 200 рубли /към 7 евро/, тоест, беше и евтино, и много приятно.
Тъй като Петър е мечтал в неговия град всички да се возят с лодки, архитектите са го построили така, че да е най-красив, гледан от водата. Наистина прилича на приказен град, всяка сграда е абсолютно различна от съседните, отделно, че зад кажи-речи всяко здание стои дълга и любопитна история. Веднъж обиколил центъра с корабче, човек вече може да си избере в кои музеи, църкви и прочие забележителности да иде за по-обстойно разглеждане. А те са ужасно много и определено си заслужава да бъдат видяни. Освен Ермитажа, който всеки го знае и е един от най-известните и богати музеи в света, твърдо не трябва да се пропускат Исаакиевский и Казанский собор, църквата Спас на крови, и, разбира се, Петропавловската крепост, както и Петерхоф. Който е решил обаче да разглежда обстойно Ермитажа, трябва да си отдели минимум един цял ден за него, ако иска да се наслади достатъчно на всичко, събрано там. Ако пък вечерта реши да посети и някоя постановка в Мариинския, Александринския или Големия драматичен театър, удоволствието му ще бъде наистина пълно. Билетът за главната експозиция на Ермитажа е 18 долара, но по-удобно е да се купи единен билет за всичките му експозиции, които,освен в петте свързани сгради на двореца, се разполагат в още 4 двореца. Той важи 2 дни и е 26 долара. Един съвет – не си струва да се ходи на балет в Ермитажния театър. Трупата е нова, състои се от неопитни млади балетисти, кор-де-балетът бяха ученички от 2 местни балетни училища и беше жива мъка да ги гледа човек как се упражняват върху горкото Лебедово езеро. Иначе самият театър е страхотно красив – както може да се очаква от личния персонален театър на Техни Императорски Величества и придворните им. Залата е само за 250 зрители, а целият театър, дело на Джакомо Кваренги, е истински шедьовър на изкуството. 

Неколкодневно пребиваване в Санкт Петербург не бърка чак толкова дълбоко в джоба, колкото Москва, но все пак си е доста скъпо. Най-разумно е човек да си потърси хотел близо до някоя от линиите на метрото - това значително облекчава достъпа до забележителностите, а и позволява да се резервира по-отдалечен и, съответно, по-евтин хотел. Карти на града и метрото се продават във всяка вестникарска будка или книжарничка, а въоръжен с такава карта, един разумен турист може да си планира наистина супер интересно и полезно деня. Яденето по ресторанти не е особено препоръчително - 1 ястие с гарнитура и бира на обяд ни излезе някъде по около 30 евра на човек, но добрата новина е, че градът е пълен с булочные и кондитерские, в които се предлагат всякакви печива от типа на нашите баници, гигантски сандвичи и най-различни пицоподобни ястия, всички много вкусни и позволяващи човек да се нахрани предоволно за около 7-8 евра.
Дата:
4/5, гласа
Забележителности около Санкт Петербург