Дори да сте виждали достатъчно исторически места, та да ви стигат за цял живот, Палмира („Градът на палмите“) пак ще ви слиса. „Той е прелестен, фантастичен и невероятен“, възкликва Агата Кристи, която пише Ела, кажи ми как живееш, докато живее в Сирия. Палмира е споменаван в исторически записи от ХІХ в. пр.н.е., когато е бил известен като Тадмор.
Важно място за попълване на запасите с вода по Пътя на коприната и жизнено важна връзка между Средиземноморието и Китай, Палмира става легендарно богат, облагайки с тежки данъци керваните, които пренасят скъпоценни товари по своя път до и от Арабския залив и отвъд него. Несравнимите руини, които са се разпрострели на 400 декара площ днес, датират от неговия зенит през ІІ в. като град с население от 200 000 души, който процъфтява и подражава на Рим в неговото величие.
Откакто започват разкопките през 1924 г., Храмът на Баал (ок. 32 г.) и амфитеатърът са били частично възстановени. Голямата колонада, главната улица и гръбнакът на Палмира, е почти километър и половина дълга, а край нея се редят над 300 изправени колони. Един музей тук приютява превъзходна колекция от артефакти, мозайки и статуи, намерени на мястото. Естествената красота на Палмира се подсилва от почти пълното отсъствие на модерни сгради.
Къде: 217 км от Дамаск, Сирия.
Най-добро време: март-ноември и края на декември-началото на януари.
*
Виж още: