Начало / Статии / Статии - България

Биосферен резерват Парангалица

Автор

/

Биосферен резерват "Парангалица", перлата на Рила планина, е резерват от 1933 г. Името му има гръцки произход и означава забранено, запазено място. Намира се в южната част на Национален парк "Рила", в Югозападния дял (Капатнишки) дял на река Благоевградска Бистрица и левия й приток река Хайдушка.

В "Парангалица" се съхранява една от най-величествените вековни иглолистни гори на Рила. Между 1750 и 2000 м.н.в. са чистите смърчови (75%) смърчово-белмурови гори. Официално е признато, че тук са едни от най-благоприятните условия за развитието на смърча в Европа. тези гори са истинска приказна феерия с провисналите като гирлянди тънки нишки на брадатия лишей и приземното срастване на някои дървета. Правите стройни стволове на смърча са увенчани на върха с пирамидални корони. Височината му обикновено е 30-40 м, но някои екземпляри се извисяват до 60 м. В "Парангалица" е измерен 350-годишен смърч, с височина 62 м - най-високото в в България.

По-ниските части на резервата са заети от вековни смесени гори - ела, бук и смърч. Над 2050 м е клековият пояс, а над него са "високопланинските пасища. В "Парангаллица" са установени около 290 вида висши растения. Някои от тях са реликти и ендемити, с висока научна стойност, 75 вида са включени е Червената книга на България. По скалните зъбери цъфтят 12 вида каменоломки. В този божествен кът бродят мечки, благородни елени, сърни, вълци, диви котки, огласят го разнообразни птичи песни, а в бистрите води на реките се стрелкат пъстърви.

За пейзажа в "Парангалица" са характерни ледниковите форми: циркуси, трогови доини, морени. Широко разпространени са и каменните сипеи. Тук се извисяват върхове Езерник, Юмерджик, Голям Мечи връх, Узуница. В резервата са забранени всички дейности, които нарушават естественото състояние на невероятно красивата му природа.

Любопитно: В "Парангалица" се намират най-големите популации на рилската иглика - рилски ендемит и глациален реликт. Наричат я още божествената иглика, заради способността й да оцелява. Общо в Рила са картирани (описани) около 30 находища - най-ниското е край Езерото Паничище, Северозападна Рила, а най-високите - на около 2500 м.н.в. Рилската иглика расте почти навсякъде - по влажните рофища, при топящите се преспи, по скалните зъбери, по каменистите участъци, край потоци и ручеи.

Виж още: Седемте рилски езера - маршрут за всеки

>
08 януари 2013 г.

Тагове

идеи за уикенд

летен туризъм

природни резервати

трекинг

Забележителности наоколо

Избрани оферти