Начало / Статии / Статии - САЩ

Големият остров (Хавай) - лунни пейзажи и изумително наблюдение на звездите (част I)

Автор

/

Големият остров – основната част от поразителния 4000-километров Хавайски архипелаг – е уникално място на контрасти и суперлативи. Той е най-големият остров в Тихия океан и най-младият и един от най-малко туристическите на Хаваите, място на пустини с черна лава и гъсти тропически дъждовни гори. Тук се намират пет вулкана (включително Килауеа и Мауна Лоа, два от най-активните в света) и са представени единайсет от тринайсетте основни климатични типа на планетата – ако искате, можете да карате ски и сърф в един и същи ден.

Големият остров - Хаваи

150 км дълъг и 122 км широк, Големият остров е наистина голям – двойно спрямо останалите острови, взети заедно, и приблизително с размерите на щата Кънектикът, с около 400 км обиколни пътища, които се изминават за седем часа. Крал Камехамеха Велики е роден тук през 1758 г., обединявайки островното кралство между 1785 и 1810 г. и канейки чужди търговци да се заселят на островите; днес кралете на търговията идват да играят голф на игрищата от световна класа, прочути заради тяхната красота.

От чернопясъчния плаж при нейното устие тучната долина Вайпио се разпростира на 10 км между обрасли с гъсти джунгли стени, които достигат почти километър и половина височина. Някога смятана за свещената „Долина на кралете“, нейните хладни реки, стръмни водопади и диви коне подсилват усещането, че това е долината, която времето е забравило.

Наблизо 800 метра високата Уаймеа (наричана също Камуела) е островната вътрешност, където около 50 000 глави добитък пасат върху 900 000-те декара на 200-годишното ранчо „Паркър“, едно от най-големите скотовъдни ранчо в САЩ. Има възможност да наемете един от 400-те коня на ранчото и да разгледате великолепния терен на областта по следите от подковите на знаменитите хавайски каубои „паниоло“.

По-надолу е черната лава на Кохала Коуст, изключителен заради великолепната белопясъчна ивица на плажа Каунаоа и близкия държавен парк „Хапуна Бийч“, звездни изключения от оспорваната репутация на плажовете на младите островни. Това е мястото на идеално разположения 240-декаров „Мауна Кеа“, пионерския суперкурорт, от който тръгва всичко и който установява стандартите. Построен през 1965 г. от Лорънс Рокфелер, той е гостоприемен, подценен и изненадващо пищно зелен, като се има предвид подобното на пустиня място. Тук е и голф игрището с 18 дупки „Робърт Трент Джоунс-старши“, едно от най-старите в щата, най-доброто и най-фотографираното.

Из целия курорт е разпределена една колекция от 1600 произведения на тихоокеанското и азиатското изкуство. Кохала Коуст свършва там, където назъбеният Кона („откъм подветрената страна“) Коуст започва. Неговият крайокеански град Каилуа-Кона е известен заради превъзходните си плажове с условия за гмуркане с шнорхел (като например Кахалуу) и особено заради лова на едри риби – неговите тихоокеански сини марлини, наричани тук „грандърс“, могат да тежат до 500 кг.

Не толкова екстравагантните хотели са нормата, с главно изключение изисканият „Фор Сийзънс Ризорт Хуалалаи“, рядко населен, прохладен оазис с малкоетажни бунгала и уединени плувни зони. Отворено само за гостите на курорта, проектираното от Джак Никлаус голф игрище „Хуалалаи“ е разположено върху поток лава, изтекъл през 1801 г. от днес угасналия едноименен вулкан.

Вижте продължението.

21 април 2011 г.

Тагове

алтернативен туризъм

вулкани

голф туризъм

долини

конен туризъм

Маркизки острови

национални паркове

романтични места

хаваи

Забележителности наоколо

Избрани оферти