Полезни източници за пътуване по време на Covid-19

Остров Принц Едуард - буколическото родно място на Канада

Вижте галерия
1 от 7



Пасторален като детска книжка с картинки, с градчета, пръснати сред зелени хълмове, остров Принц Едуард е заобиколен от студения Северен Атлантически океан и кръстосван от червено-черни пътища, нагледно свидетелство за дълбоката здрава основна маса на острова от червен пясъчник.

Остров Принц Едуард, Ню Брънзуик, Канада

Предимно селскостопански остров, той е и най- малката, и най-гъсто населената провинция на Канада – макар че ще ви е трудно да повярвате в последното, когато се огледате и видите само добитък и (може би) самотен трактор надалеч. Всъщност така по-добре ще оцените колко недонаселена е по-голямата част от страната.

От морето рибарите извличат главните островни култури: омари, миди, стриди. В град Съмърсайд Карнавалът на омарите в средата на юли преминава с пиршества, състезания по свирене на струнни инструменти и игри, докато ресторант „Фишърманс Уорф“ в Норт Растико има резервоари, побиращи до 20 000 кг омари, точно до кухнята, от май до октомври.

Ловът на тюлени, някога главно перо в приходите, е отстъпил място на екотуризма, с полу- и целодневни екскурзии до необятните ледени полета на запад от Магдаленските острови, където над 400 000 гренландски тюлени се връщат всяка година, за да отгледат малките си. Заради лъскавата си пухкава кожа тюленчетата са били обект на комерсиално ловуване, докато общественото възмущение не принуждава правителството да забрани тази практика.

Буколическият начин на живот на остров Принц Едуард се подкрепя от изолацията, и дори днес – с острова, свързан със континенталната суша чрез 12-километров мост (построен през 1997 г.) – усещането е повече за пасище на крави, отколкото за безскрупулна надпревара.

Живописните червени пътища са идеални за пътуване с кола или колело, а трите официално обозначени пътя са предназначени да покажат най-добрите страни на острова. Пътят „Кингс Байуей“ е съсредоточен по източния бряг, лъкатушейки през десетки малки селца и зелени поля и стигайки до прекрасни океански гледки. Пътят „Лейди Слипър“ около западния бряг, е още по-селски, преминаващ покрай морски фарове, села и (между другото) група къщи в Кап-Егмонт, направени изцяло от рециклирани бутилки. Пътят „Блу Херън“ е вероятно най-използваният (и за търговски превози), тъй като преминава през националния парк „Остров Принц Едуард“ по северния бряг, който включва дома на Л. М. Монтгомъри и нейния роман Ан от „Зелените фронтони“ (Anne of Green Gables).

Паркът е разположен върху прекрасна брегова ивица покрай залива Сейнт Лоурънс и се гордее с 40 км плажове, пясъчни дюни и червени пясъчникови скали, плюс езерца, гори и диви животни. Кавендиш, най-посещаваният град в областта, е изцяло в услуга на туристите, като половината магазини са посветени на г-жа Монтгомъри и нейната творба.

Монтгомъри е родена тук през 1874 г. и действието в нейния роман се развива именно сред красотите на областта. Преведена на петнайсет езика, книгата има фен клубове из целия свят и привлича 350 000 посетители годишно в „Къщата „Зелените фронтони“ (от която тя е почерпила вдъхновение за фермата „Кътбърт“ в нейния роман) и други места. За нощувка има дървени къщички точно до „Гейбълс Хаус“ в „Грийн Гейбълс Бангалоу Корт“, но „Далвей“ при „Сий Херитидж Ин“ е най-оставящият спомени избор.

Построена през 1895 г., тази крайморска викторианска резиденция е летен курорт от 30-те години, предлагайки среда без телевизори и телефони; прости, светли стаи; и превъзходната кухня на главния готвач Кейт Уилсън, с влияния от Средиземноморието, Северна Африка и Азия-Тихоокеанската дъга. Южно от Кавендиш и парка, Шарлоттаун е Филаделфия на Канада, мястото, където Бащите на Конфедерацията се срещат през 1864 г., за да обсъдят обединяването на страната. Срещата се е състояла в „Провинс Хаус“ и днес вие можете да посетите „Конфедерейшън Чамбър“ и няколко други зали, всички възстановени, за да изглеждат така, както са били през ХІХ в.

Старият Шарлоттаун има павирани, осветявани от газови фенери улици, покрай които се редят резиденции от ХVІІІ в., днес превърнати в хотели и пансиони. Складовете в района край кея, където изградилите ги едри търговци са изкарвали парите си, днес са превърнати в рибни ресторанти, магазини и нощни клубове.

Повечето от първите заселници на остров Принц Едуард идват от Ирландия, Шотландия, Англия и Франция и днес вие може да чуете техните потомци да свирят традиционна келтска и акейдианска музика из много места на града, включително „Айриш Хол“ и „Олди Дъблин Пъб“.

Къде: Остров Принц Едуард: на 13 км по моста „Конфедерейшън“ от Ню Брънзуик, Канада
Най-добро време: лятото заради най-добрите климатични условия; средата на септември до края на октомври заради листопада; началото на март за наблюдаване живота на тюлените.
 

Дата: 25 юли 2011 г.
4/5, 4875 гласа
Забележителности около Фредериктън