Старият Монреал
През 1535 г. Жак Картие стига до едно селище, наречено Хочелага, населявано от около хиляда ирокези, и го преименува на Мон Реал (Mont Réal, Кралска планина) в чест на своя крал. Реална промяна обаче не настъпва, докато през 1642 г. група мисионери, водени от Пол дьо Хомди, не пристига и не отваря магазин, възнамерявайки да обърне ирокезите в християнството.
За трийсет години мисията се разраства до колония с около 1500 жители, превръщайки се постепенно в основен търговски център и база за траперите и изследователите. През 1759 г., когато британците отнемат областта от Франция, населението е нараснало до 5000 души, обитаващи около 400 декара край река Сейнт Лорънс. Днес тази зона е известна като Старият Монреал (Vieux Montréal) и макар да е била почти 250 години под британско управление и влиянието на англоезична Канада и Съединените щати, тя си остава бастион на културата на френската диаспора – в своята архитектура, кухня и обща нагласа към живота.
През 60-те години на ХХ в. сградите в района, които са предимно от ХVІІІ и ХІХ в. и павираните улици са били занемарени и в лошо състояние, но една популярна възстановителна програма ги спасява от унищожителна модернизация. Ходът определено е бил печеливш: днес това е оживено средище на нощния живот, културата на кафенето и туризма, и съхранява своята атмосфера толкова добре, че обикновено се използва от американски и канадски филмови продуценти като декор за Европа.
Не пропускайте улица „Сен Пол“, с нейните викториански улични лампи или привлекателни площади като Плас д’Арм и Плас Жак Картие. Последният е епицентърът на монреалския летен живот, с неговите улични музиканти, кафенета, продавачи на цветя и опашки от конски calèches (каляски), очакващи да ви качат за разглеждане на Стария Монреал. Наблизо са едни от най-красивите и исторически места на града, включително базиликата „Нотр Дам“ от 1824 г., с нейния поразително богат интериор; Семинарията, най-старата сграда в Монреал, датираща от 1685 г.; „Превоянс Билдинг“ в стил ар деко, даваща на града доза прилика с Ню Йорк поради сходството си с „Емпайър Стейтс Билдинг“.
Покрай реката Старото пристанище (Vieux Port) е било преобразен от мрачен складов район в двукилометрова алея, пълна с паркове, изложбени пространства, закрити пързалки и места за забавления. Той е също изходна точка за различни занимания, свързани с плаване по реката.
За идеално място от ХVІІІ в. за нощувка, отседнете в „Оберж Ле Пасан дю Сан Суси“, бивш склад за кожи, построен през 1723 г., днес превърнат във възхитителен пансион, чиито девет стаи – с техните каменни стени, гредоредни тавани, полирани дървени подове и традиционни квебекски мебели – са наистина машини на времето.
За едно бързо хапване тръгнете на север от стария квартал към „Л’Експрес“, едно от най-популярните местенца в града за френска бистро кухня. За нещо по-засукано „Ток!“ предлага постоянно изменящо се меню, което използва само най-пресните (и понякога най-редките!) продукти. Той смесва модерна френска кухня с малка щипка азиатско влияние и стига до това, което почти единодушно е смятано за най-добрата храна в града, откакто неговият главен готвач/собственик Норман Лаприз отваря това място през 1993 г.
Къде: Старият Монреал: ограничен на север от улица „Сен Антоан“, на юг от река Сейнт Лорънс, а на изток и запад от улица „Бери“ (Berri) и улица „Макгил“ (McGill), Канада.
Най-добро време: февруари/март за зимния фестивал „Хай Лайтс“; през лятото за много други фестивали.
>
