Търново – духът на хилядолетна България
Велико Търново е град, който се намира в Северна България. Градът е столица на Втората българска държава и на Княжество България в периода 1878 – 1879 г. През Средновековието носи името Търновград, като постепенно става известен с наименованието Търново. През 1963 г. пред него е добавено „Велико“ в чест на предишната слава на града. Благодарение на богатото си културно-историческо наследство Велико Търново е важен туристически център.
Разположен между Дунавската равнина и Стара планина, върху първите възвишения на Предбалкана, Търново е основен административен, индустриален и образователен център на региона. Градът е разположен по поречието на р. Янтра, на 241 км от столицата София, на 228 км от Варна и на 107 км от гр. Русе. До Велико Търново се стига също с автобус или влак, като от по-големите градове има редовен транспорт.Тук се намират Националният военен университет „Васил Левски“ – факултет „ Общовойскови“, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“ (вторият по големина университет в България), катедралата Рождество Богородично, крепостите Царевец и Трапезица, множество музеи и културни забележителности; общо 1613 обекта от историческото наследство на България.
Един от символите на града, който се извисява в центъра на Търново е паметникът Майка България, който е посветен на всички българи загинали в Руско-турската, Сръбско-българската, Първата балканска и Първата световна война.
В подножието на Света гора, до Стамболовият мост е разположен паметникът Асеневци. Мечът, който сочи нагоре, символизира мощта на Средновековна България. Паметникът си заслужава да се посети, за да се почувства величието на средновековните български царе и да се види панорамната гледка, която се разкрива от там.
Една от най-известните забележителности на Велико Търново е крепостта Царевец. Комплексът представлява всички запазени останки от великата българска столица Търново. Днес могат да се видят крепостните стени и портата на средновековния град, част от царския дворец, Балдуиновата кула и напълно реставрирания патриаршески храм "Възнесение Господне". Вечер се провежда спектакълът "Звук и светлина" - епична музика, светлинно шоу, лазери и църковни камбани пресъздават славните и трагични моменти от история на Второто българско царство.
Освен с историческите си хълмове, Велико Търново е известен и с множество православни храмове. Една от най-емблематичните средновековни църкви е храм „Св. Четиридесет мъченици”, построен в чест на победата на цар Иван Асен II над епирския деспот Теодор Комнин. В църквата са погребани българските царе Калоян, Иван Асен II, както и много други членове на царските семейства и българската аристокрация. В православния храм се съхраняват и едни от най-значимите старобългарски епиграфски паметници – Омуртаговата, Асеновата и Граничната колона от крепостта Родосто от времето на хан Крум (755 г. – 814 г.). В околностите на града се намират и едни от най-известните български манастири – Патриаршески, Преображенски, Арбанашки, Плаковски, Капиновски, Килифаревски и др.
В архитектурно отношение обликът на старата част на града пренася посетителите в миналото. Вървейки по улица „Гурко” или по „Самоводската чаршия” (улицата на занаятите), гостите на града имат възможност да разгледат сгради, издигнати преди повече от 200 години, както и да усетят една изцяло различна атмосфера. Чаршията е своеобразен етнографски комплекс със занаятчийски работилници, дюкяни за сувенири и галерии.
Възможностите за настаняване в града са изключително разнообразни – частни квартири, хостели, къщи за гости и хотели до 4 звезди.
Велико Търново предлага всичко за едно приятно прекарване или перфектна почивка.
Ако искате да научите повече за материалното и нематериалното религиозно наследство на трансграничния регион България – Румъния, посетете нашия сайт:
www.holysites.me
Проект: “Трансгранично религиозно наследство”, проектен код ROBG-509, е съфинансиран от Европейския Съюз чрез Европейския фонд за регионално развитие в рамките на Програмата Interreg V-A Румъния- България
Автор: „Фондация за регионално развитие“
Дата на публикацията: 18.09.2019 г.
>
