Белоградчишките скали се намират в югозападното подножие на Белоградчишкия Венец, Западен Предбалкан, обявени са за природна забележителност (1949 г.) с международно и национално значение.
Снимка: Klearchos Kapoutsis
Белоградчишките скали са фантастични скални фигури, високи до 200 м, които образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км. В скалния комплекс се обособяват четири основни групи. На изток е Фалковската група. Внушителната Момина скала - сякаш огромна глава на момиче, поставя началото на скалната галерия. Тук са Пчелен камък, убежише на диви пчели, величественият Орлов камък, обитаван доскоро от скалните орли, импозантният Боров камък с отвесни червени стени и високо недостъпно теме, обрасло с вековни борове.
Най-внушителна е Централната група, извисяваща се над град Белоградчик. Тук са Мислен камък, Конникът, Мадоната, Монасите, Метохът, Ученичката, Дервишът, Адам и Ева, Велкова глава и други причудливи фигури. При силен вятър от скалата Кукувицата се чуват звуци, напомнящи вика на кукувицата. Най-западно е Збеговската група. Тя включва запомнящата се скулптура на Близнаците и фигурата Магаза - невероятна композиция от падини, пропасти, пещери, монолитни колони, мостове, гъби, кули, замъци и различни други фигури.
Сред непристъпните Белоградчишки скали се намира Белоградчишката крепост, построена от римляните през 1-2 в., доизградена по-късно от българите. Тя е една от най-запазените български крепости. В продължение на хилядолетия великият скулптор - природата, е изваяла от пъстрите червени пясъчници чудни скулптури. те наподобяват хора и животни, митични герои и извънземни същества, арки и кули на приказни замъци и храмове, величествени мостове, гигантски гъби, обелиски и др. Народът им е дал подходящи имена и векове наред ги е свързвал с вълнуващи легенди и имитове.
Любопитно: Белоградчишките скали са предизвикали възторг и изумление у много световноизвестни изследователи като Феликс Каниц, Константин Иречек, Людовик Ригандо и други. Още през 1841 г. френският пътешественик Жером Бланки признава: "Нито прочутите тесни проходи на Олиул в Прованс, нито дефилето на Панкарбо в Испания, нито Алпите, нито Пиренеите, нито най-дивните планини в Тирол и Швейцария притежават нещо, което би могло да се сравни с това, което видях в България при Белоградчик."
Къде: Белоградчик, България
Кога: целогодишно
Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"