Оставих сърцето си на остров Санторини

На повечето места по света суеверието е да хвърлиш някъде монета, за да се върнеш отново. Аз обаче си намерих едно евро на шезлонг на плажа в Периса на остров Санторини, докато безсънно посрещах Джулая, точно преди да си тръгна обратно за България.

Веднага усетих, че за да се върна отново на този приказен остров, ще трябва да си взема късметлийската монета и да си я пазя. Докато не се сбъдне връщането ми.

Взех монетата и оставих в замяна сърцето си там, на онзи шезлонг на черния плаж в Периса.

Оставих го и на прага на една синя врата в Ия, където да изпраща залеза с възможно най-добрата гледка.

Оставих го във венеца на една лоза, за да усеща аромата на зреещото грозде.

Оставих го в Музея на виното, защото знам, че то обича да е там, при виното на хладно.

Оставих го и на остров Тирасия, където да си похапва октоподени шишчета на воля.

Оставих го на остров Неа Камени при активния вулкан, за да не забравя, че всичко е преходно, че нищо не трябва да се взима прекалено насериозно и трябва да се уважава природата.

Оставих го и в Месария, за да съхрани спокойствието, с което това винарско селце ни посрещна.

Оставих го и в столицата Фира, защото и сърцата са хора, и те обичат да купонясват с танци до зори понякога.

Усещах, че ще му е много добре на всички тези санторински места, че ще си живее чудно и спокойно сред безкрайни лозя, фотогенични градчета, разноцветни плажове и топли, отворени за света хора.

Обичам Италия безкрайно много, но дори там не съм се чувствала толкова уютно и толкова вкъщи, колкото в Санторини.

В хотела си (Hotel Drossos) се чувствахме прекрасно благодарение на нашите домакини, които за да ни е още по-като-у-дома усещането, в стаите ни бяха сложили ютия, сешоар и гордо полегнал на пода кантар ;)

За броени дни с двете ми приятелки вече си имахме любими таверни. God's Garden бе идеална за обяд в най-горещите дни, защото беше буквално на отсрещния тротоар от временния ни дом в Периса.

Аполон (Аpollon Tavern) пък беше нашият плажен домакин, който през деня ни приютяваше на шезлонгите си на плажа с черен пясък и ни сервираше освежаващи коктейли, а вечер ни гощаваше вкусно, глезеше ни с безплатен десерт, и винаги с усмивка.

Сигурно се чудите каква е усмивката на Аполон? Широка, с чувство за хумор, говореща всякакви езици, обезоръжаваща благодарение на прекрасния екип от 15 души от всякакви националности и възрасти, които те обгрижват с настроение и неподправено желание, сякаш си им близък приятел. И ти неусетно започваш да виждаш в тях приятели.

Несравнимо усещане. Още повече, че си говорим за отношения между сервитьори и техните клиенти.

Вечерите ни завършваха обикновено в бар Tranquilo ("тих, спокоен" на испански), не защото беше врата до врата с любимата ни таверна, а заради предразполагащата към задушевни разговори атмосфера, гъделичкащата всички сетива музика и страхотните коктейли.

Ако и вие като мен вече нямате търпение да посетите (отново) остров Санторини, каня ви на пътешествие до там!