Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

От Пловдив до Миконос - как да си организираш пътуване

Този пътепис е предназначен за хората, които имат бюджет и по една или друга причина не са посетили досега местата, които описвам.

Отдавна исках да отида до Миконос. Реших, че няма да отлагам повече и седнах пред компютъра, за да си организирам пътуването. Практиката ми е показала, че всеки час вкъщи прекаран в подготовка на едно пътуване се отплаща многократно. И така, след цял ден проверки на самолетни билети, хотели, автобусен транспорт, метро и др., си направих всички необходими резервации за следващата седмица. Тъй като не бях ходил в Атина и много исках да видя Акропола, си направих маршрута през гръцката столица.

Моето пътуване до Миконос започна в 2 часа сутринта на 13 март с такси (2,92 лв.) до автогара Север, Пловдив. Единственият удобен транспорт за ранен полет по това време е автобусът (11,40 лв.) от Слънчев бряг и Свети Влас през Бургас и Стара Загора. По разписание пристига в Пловдив в 2:30 часа сутринта, а в София в 4:30 часа. Автобусът закъсня с половин час, но това не беше проблем, защото когато се събудих в София на спирката на Интер Експо център, беше точно 4:30 часа. Проблемът беше снегът, който беше навалял, особено за мен, който се бях подготвил за по-топло време. Имах предварително запаметен номер на софийско такси (7 лв.) и още преди 5:00 часа бях на летището. Полетът ми беше с Райънеър в 7:05 часа (29 евро). Добре е да се отива поне два часа по-рано преди полета, за да се избeгнат инфарктните моменти с преминаването на регистрациите и проверката на багажа в последния момент. Също така не е зле да се проверява коя компания от кой терминал лети. Райънеър вече лети от терминал 2. Райънеър имат мобилно приложение, с което не е нужно да се разпечатва хартиен билет. Необходимо е пътникът да се чекира в сайта и да има батерия на телефона, за да може да покаже регистрацията си. 

Полетът до Атина продължи малко повече от час и около 9 сутринта вече бях на спирката на автобус X95 (6 евро), който е от летището до площад Синтагма. Предградията на Атина много приличат на Солун. Същите сравнително ниски кооперации със светли тонове и огромни сенници. Същите магазини за автомобили, авточасти, бани и мебели. Същинската Атина се оказа обаче един много красив европейски град с много красиви и луксозни къщи, улици в идеално състояние и много хълмове с вечнозелени растения и хилядолетни старини.

Пътуването от летището до  площад Синтагма с Аероавтобуса, както го нарекох, продължава около 70 минути през сутрешния трафик и около 50 минути рано сутринта. Това е добре да се знае, когато се пътува в обратната посока към летището. Автобусите са през 20 минути. На спирките има специални малки кабинки, където продават билетите. Самите билети трябва да се валидират на апарат, който е в самия автобус. Тези апарати са оранжеви на цвят и поставят печат с дата и час на билетите. Това е важно, защото всички билети важат за целия градски транспорт за период от 90 минути от момента на валидиране.

Площад Синтагма се намира точно срещу Парламента. Около и под него са разположени всякакви транспортни линии и връзки, така че и чужденец лесно се ориентира. Хотелът, който си бях избрал беше на пешеходно разстояние, според описанието и се оказа наистина така. Хотел Диоксорус (12 eвро) се оказа красива сграда на около 6-7 минути пеша от Синтагма, в подножието на Акропола. Когато го запазвах, имаше различни стаи и аз избрах легло в стая за четирима. Идеята ми беше, че сме в период извън туристическия сезон и стаята ще бъде празна. Освен това исках да видя колко евтино може да бъде едно пътуване. Хотелът се оказа пълен с млади хора от цял свят. Моята стая беше с две легла на два етажа, мивка, стол и закачалка. На втория етаж на едното легло имаше поставени вещи и аз заех първия на другото. 

Първата ми работа след като си оставих раницата в хотела, беше да се запътя към Акропола. Разстоянието беше наистина много кратко, преминава се през много интересен квартал с кафенета, ресторанти и барчета. В подножието на хълма има вход и къщичка, от която се купуват билетите. Стандартният билет струва 20 евро, но има и билет за 30 евро, който осигурява достъп до всички археологически паметници на древна Атина. Има билети на двойно по-ниска цена за студенти и пенсионери и за периода от октомври до април. Така че платих 10 евро и поех по пътеката към Партенона. Акрополът всъщност представлява естествена крепост, високо плато с труден достъп. Допълнително е бил укрепен по времето на „златния век” на Атинската република и тогава са били построени всички важни сгради. Разбира се, Партенонът е най-внушителната и емблематична постройка. Това е логично, като се има предвид, че е бил дом на богинята Атина Палада, която е покровителка на града. Сградата вдъхва респект и в момента се реставрира заедно с целия комплекс. От хълма се открива прекрасна гледка към целия град и човек може доста да стои и да разсъждава за мястото, което е люлката на демокрацията.

В подножието на Акропола има два древни театъра. Големият е построен в чест на Дионисий и спокойно можем да кажем, че точно в него се е родила гръцката трагедия. Малкият е построен по римско време и там древните поети са правили своите предпремиери, така да се каже.

Голяма част от хълма, на който е Акрополът, е заградена и няма достъп до нея. Туристите всъщност се движат по много широки алеи, а в заградените площи има вечнозелени дървета и безброй неизследвани древни артефакти. Има една дълга улица с кафенета и ресторанти, която обикаля около хълма и предоставя уникални места за снимки. Така направих и аз – поръчах си фрапе (3,20 евро) в едно от многото наредени едно до друго кафенета. Снимката ми на фона на Акропола събра сто лайка за по-малко от час.

Ако се спуснете надолу по хълма, ще стигнете до квартал Монастираки, който е основно място за разходка на туристите, студентите и младите атиняни. Има всякакви магазини, ресторанти за всеки вкус и джоб и малки площадчета през няколко пресечки. Монастираки се казва и спирката на метрото, над която е едноименният площад. Този площад е мястото, където се събират хора от всякакви националности и там човек може да чуе всякаква реч. Следва плетеница от малки улички и пресечки с малки ресторантчета и пицарии (малка пица – 2,80 евро).

В крайна сметка се оказа, че всички тези улички водят към площад Синтагма, който беше и моята цел. За един ден бях направил една голяма обиколка на централната част на Атина. 

Прибрах се в хотела около 23 часа. Бях забравил, че в описанието на хотела пишеше, че има гледка към Акропола.  Наистина беше така!  Стая за 12 евро, а гледка за милиони! Малко по-късно в стаята дойдоха две момичета, които заеха свободните легла. Явно и в март месец хотелите са пълни в Атина. От друга страна, човек може да се запознае с други хора от различна от неговата среда.

На следващия ден станах в 4 часа и веднага се запътих към спирката на площад Синтагма. Както бях засякъл предния ден, ми отне около 7 минути, плюс 5 за обличане и обуване. Купих си билет (нови 6 евро) и тръгнах за летището в 4:20 часа. Пътуването продължи под 50 минути, по това време няма трафик. За информация – да се наеме такси от центъра на Aтина до летището струва около 35 евро през деня и 50 през нощта.

Самолетът ми до Миконос (6,82 евро) беше в 7:15 часа и полетът продължи около половин час. Миконос е уникален остров със самобитна архитектура, плажове със златен пясък и великолепни изгреви и залези. 

Населението на острова е около 10 хиляди души, като зимата намалява наполовина. Затова пък през август туристите наброяват милион. Повече за Миконос ще пиша след края на сезона. 

Самолетът от Миконос (6,82 евро) излита в 8,30 часа и след 35 минути каца в Атина. Пак взех Аероавтобуса до площад Синтагма за 6 евро. Вторият ми хотел в Атина беше в друг квартал, пак много централен, но в по-новата част. Наричаше се Athens House (15 евро) и се оказа, че е на петия етаж на някаква сграда.  Стаята ми беше самостоятелна, с двойно легло, гардероб, телевизор и мивка.

Този път реших да се разходя покрай крайбрежието на Атина с хубавите плажове.

Атина има много добре развит градски транспорт. Използвах нещо като трамвай (1,40 евро), който отива към крайбрежието. Има много плажове с кафенета, които са с едни и същи имена. На същото крайбрежие са и две от марините на Атина с много яхти. Има и хубав парк с много зеленина и места за игра за децата. Добре е, ако ще се разхождате повече от час и половина, да имате предварително купен билет. Билетите нямат срок и 90-те минути започват да текат, след като се валидират на апаратите. За разлика от автобусите, за трамваите тези апарати са на спирката, а в метрото са още преди да минете бариерите. Доскоро в метрото не е имало бариери на входа, но сега са започнали да монтират навсякъде. Последната спирка (SEF) на трамвая води до връзка с метрото, което пък отива на Монастираки и с прехвърляне до Синтагма. Всъщност това е и мястото, на което е стадионът на Панатинайкос. Впечатляваща структура е, в бяло и червено. Нов билет не ми трябваше, тъй като имах още около 40 минути за ползване от стария. Слязох на площад Синтагма и се оказа, че съм извадил късмет – точно време за смяна на караула. Часовите, които стоят на пост пред парламента, са много интересни. Облечени са в традиционни гръцки носии, с обувки с огромни пискюли. Маршируват като на забавен кадър и са атракция за туристите.

Още един път обиколих уличките с кафенетата и седнах на да изпия едно фрапе (2,20 евро) на едно приятно площадче в кафене с уникален дизайн.

На другия ден отидох до летището на Атина с метрото. Билетът е същият като за другите спирки, но струва 10 евро. Пак трябва да се валидира на същия апарат. Излетях навреме (29 евро) и кацнах в София след час и малко.

Общо разходите ми за такси и автобус в България, 4 самолетни билета, автобуси и метро в Атина, два хотела и др. бяха 35,32 лв. плюс 137,24 евро.

*

Този пътепис е изпратен от Васил Енфеджиян. Всички снимки са на автора. Ако искате да споделите и вие своето пътуване, изпратете текст и снимки на info@nasamnatam.com.

Дата: 04 април 2017 г.
4/5, 3350 гласа
Забележителности около Миконос