Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Под Божи мост

 

Половината хора, които срещаме по пътя, ни питат към Божи мост ли сме тръгнали. Сигурни са в отговора, защото май няма друга причина човек да идва в тази посока. На тях отговаряме с "да". Другите, които срещаме, са почти толкова сигурни, че отиваме към Жабокрек. И на тях отговаряме с "да". Първото име е по-романтично и човек може да си избере него. Второто име пък е по-реалистично - дори през юли от пресъхналите гьолове се чува отчаяното крякане на жабите. Но и едните, и другите хора подразбират, кажи-речи, едно и също място.

Въпросното място се намира на север от Враца, малко след село Лиляче, малко преди село Чирен. Няма табелки в района, освен ако не се брои единствената дъсчица, надраскана с бяла боя и закачена за една ограда в края на селото: "За Божия мост". Ето защо разговорите с местните хора са задължителни. Те пък са любезни - може и заради скуката, може и заради това, че им се струва странно някой да измине сто и петдесет километра, само за да види техния Жабокрек.

Усилието си струва обаче и заради Жабокрек, и заради Божия мост. Въпросният мост е скален феномен с височина близо 20 метра и с отвор над 20 метра. Дължината му е близо 100-120 метра. Всъщност тези мерки нищо не значат, ако не бъде уточнено, че мястото кара всеки да спре и да остане така. Поне за минута.

Най-близкото сравнение е с Чудните мостове в Родопите. Става въпрос за проходна пещера с няколко отвора. Пък и Божият мост наистина си е мост - арка с височина близо двайсет метра, а под него блестят три езерца. Местните хора казват, че скалното образувание си го знаят под това име, откакто се помнят. Ако човек се поразрови, оказва се, че дори братя Шкорпил са минали оттук преди време и са описали района.

Днес има няколко версии откъде е дошло името на скалния мост. Според едната - името идва от годините, когато реката ставала пълноводна и отнасяла всички мостове по пътя си. Тогава оставал единствен Божият мост.
Според друга версия мостът е наречен така, защото идеята за нещо божествено винаги е била добро оправдание, когато човек не може да си обясни кое как е станало.

Според трета версия - Божият мост наистина е служил за мост, около него са минавали стари пътища и дори има крепостни стени.

Жабокрек пък е името на карстовия извор, който извира тук и който дава началото на Лиляшки поток - същата попресъхнала река, в която сега крякат жаби и която някога отнасяла къщите в село Лиляче.
През лятото тук изглежда, че няма спасение от жегата. Но около пещерата е хладно, растат увивни растения и местните хлапета идват на сянка. Хвърлят камъни в гьоловете и тичат наоколо. На "Горната земя" тревите са прегорели и въздухът "трепери" от жегата. Но пък сред пожълтелите ливади се откриват истински пасторални гледки.

Близо до Божи мост, в местността Борованска могила се намират останките на древноримска крепост. По всяко време на годината в сянката на крепостните стени е подходящо за разходки или за пикници, а хлапетата не пропускат да се покатерят по камъните.

Пещерняците също имат апетити към този район. На около два километра от село Чирен се намира водната пещера "Понора". Тя обаче не е достъпна за всеки – нужна е екипировка, защото още от входа й започва дълбоко подземно езеро. Пещерната система е дълга 3-4 километра, през галериите й тече река, която завършва с подводен сифон – стеснение, за преодоляването на което пещерняците отдавна точат зъби.

Четете за още непознати места в България в книгата Пътеводител на дивите места.

Дата: 21 март 2012г.
4.5/5, 44492 гласа
Забележителности около Враца