Начало / Статии / Статии - България

С дъх на Странджа и море - пътепис

Автор

/

Лятото е в разгара си и душата ми жадува за море. Решаваме да отидем на Южното  Българско Черноморие. След три часа и половина по магистралния път София – Бургас вече сме на морска територия. Пред нас се ширва Бургаското езеро – най-голямото естествено езеро в страната, което е дом на много птици - чапли, пеликани, гъски и др. Спираме на шосето в посока към Ахтопол, за да се полюбуваме на птичия свят. За да достигнем до езерото, трябва да си проправим път през обрасли и потънали в боклуци пътеки, но досегът до птичия свят си заслужава.

След тази отбивка продължаваме на юг. Пътят е добре поддържан, на места пресичаме зелен тунел от гъста широколистна растителност, минаваме през реките - Дяволска река и река Ропотамо и  след около четиридесет минути пред нас се разкрива красивият полуостров на град Ахтопол. Морето се ширва пред очите ми и се слива със синевата, под тревистия хълм изникват скали, в които вълните се разбиват игриво. Виждам в далечината хълмист бряг, на който си почиват чайки и два щъркела. Прекрасно място за снимки. Приближавам се нетърпеливо до каменистия плаж, но пред очите ми изниква камара от боклуци. Мястото е красиво, но безотговорно превърнато в сметище.

Продължаваме към Ахтопол. В това малко градче има чудесна крайбрежна улица, която е оформена като дълга тераса с изглед към морската шир. Приятно място е и фарът, който е кацнал като бяла птица върху големи скали в близост до кея. Останалата част от центъра е превърнат в хаос от шумни сергии и безброй заведения.

Тъй като централният плаж на Ахтопол ми се стори доста пренаселен, а морето на места - мръсно, решаваме да отидем до плажа Силистар. Намира се на 6 км на юг от Синеморец. Плажът е от фин пясък, водата е прозрачна и чиста, в двата края има скали, с които вълните непрестанно си играят и оформят причудливи форми.

На плажа има платена и свободна зона, като във втората можете да се насладите на пясъчни лилии. Отпускам се върху топлия и фин пясък, пред мен морето тихо пее своята песен, един момент на спокойствие, който дълго ще гори,  запечатан в  емоционалната ми памет.

В единия от дните времето се разваля и решаваме да отидем до най-южната морска точка на България – Резово. Пътят до там е доста тесен – на места колите се разминават с изчакване, но е добре поддържан. Пътуваме под зелен тунел от широколистни дървета. Влизаме в Резово –тихо и спокойно място, без излишни заведения и хотели. На една терасовидна височина  се открива гледка към морето – на другия бряг е Турция – вижда се дълга, незастроена плажна ивица. Слизаме по стълбата надолу към морето, там, където река Резовска се влива в Черно море. Тръгваме по равната пътека, която е подходяща за лека и кратка разходка. Долу е реката, която мързеливо се движи към морето, малки рибарски лодки са закрепени по скалистия бряг.  В другия край на селото откриваме големи каменни блокове, които се издигат като пазачи на брега, към който вълните се надбягват като стада бели коне, за да се разбият и изчезнат на пяна. Една сурова красота.

Друга разходка, която решаваме да направим в региона, е по поречието на река Велека. Преди да достигнем Синеморец, преминаваме по тесен мост, пред който има гранична полиция – не спират всеки автомобил. В края на мостчето има пространство, оформено като паркинг, по-надолу намираме лодкарите, с които да се разходим по реката. Велека се движи бавно, двата бряга са потънали в лонгозна растителност. На камъните се излезли костенурки, в небето летят корморани, в реката се оформят кръгове от плуващи риби – един хармоничен зелен свят, в който е истинско удоволствие да се потопиш. В края на разходката достигаме морето, където реката се влива.

За да се спасим от летните жеги, решаваме да посетим град Малко Търново. На Царево правим завоя в посока Малко Търново и потъваме в зеления свят на Странджа. За съжаление, пътят не е поддържан и в някои моменти пътуването напомня по-скоро офроуд, но ако имате по-проходима кола или не се притеснявате от дълбоките зейнали дупки, ще имате възможност да се насладите на планината. Движим се през  зелен тунел от дървета, всичко наоколо напомня вълшебна приказка – ароматът на диви цветя и хипнотизиращите звуци на горските обитатели…

Когато пристигаме в градчето, се оказва, че то има фолклорен празник – на площада има изрисувана във весели цветове каручка, която чака желаещи да се повозят, редица дървета са облечени с пъстри вълнени черджета, а в централната част на площада има арка, оформена като подкова от цветни шевици, сякаш те вика да минеш под нея и да си спомниш красотата на българския фолклор. Разбира се, има сергии, на които се продават лакомства и сувенири. За празничното настроение допринася бодрата фолклорна музика.

След като опитваме от сладостта на празничната атмосфера, отиваме да разгледаме четири къщи, които образуват комплекс от археологически, етнографски, възрожденски  музеи и къща, в която е представено биоразнообразието на Странджа. За да ги посетим, си купуваме един билет. В етнографския музей има красиви дантели, предмети от бита на възрожденските българи. Музеят, който пресъздава биоразнообразието на Странджа, ще бъде особено   интересен, ако пътувате с деца. Можете да чуете как звучат горските обитатели, да научите повече и да ги опознаете от множеството красиви снимки и рисунки.

След досега до българската култура и традиции вниманието ни е привлечено от висока църква с блеснало на слънцето позлатено кубе, която се намира в близост до археологическия музей. Две жени ни отварят портата на божия храм (ако не е отворен можете да попитате служителя на музея къде да намерите човек, който да ви отвори). Сред прохладата и красотата на църквата „Света Троица” научаваме за нейната история – тя е построена за българите католици, в него богослужението се е водело на български език тогава, когато на други места е използван гръцкият през шейсетте години на деветнадесети век. В църквата се съхраняват икони, които са красели храм в Одрин. Най-голямата гордост на храма е иконата на „Пресвета Богородица  от Ченстохова” , която е покровителка на единството на християнските народи и е била коронована от самия папа Йоан Павел II при неговото посещение в София. Църквата в Малко Търново е дарена да съхранява неговото кепче и една прекрасна благословия. Жените, които се грижат за храма, ни споделиха и тревогите си, че градчето с красива природа и вековни традиции пустее, младите хора отиват в големите градове или чужбина, а тези, които остават, не живеят в дух на разбирателство - свещеникът на православния храм не допуска неправославни хора в църквата.

В последния ден от престоя си в най-югоизточния район на България отиваме до Бегликташ. Хора от Приморско ни насочват да караме в посока към комплекса Перла, а след това по тесния път, след  което оставяме колата и тръгваме на половин часова разходка сред широколистната странджанска гора. В един момент пред нас се разкрива голяма поляна, сред която се издига необичайният каменен ансамбъл, който е превърнат в музей на открито. Въпросът за това дали Бегликташ е тракийско светилище – място за ритуални практики, за отдаване на почит или омилостивяване на боговете или е природен феномен от огромни скални късове, не ми се струва особено важен. С повече въображение можете да видите формите на трон, жертвеник, брачно ложе за единение на бога Слънце и майката Природа. С повече вяра можете да почувствате магическата сила на мястото и както съветват езотериците, да си пожелате нещо, защото това място сбъдва желания.

Текст и снимки: Елена Милева

>
07 юли 2016 г.

Тагове

живописни пътешествия

идеи за уикенд

море

музеи

плажове

Забележителности наоколо

Избрани оферти