Чакането на уикенда, за да ти се случи нещо интересно, е като чакането да пораснеш, чакането на лятната отпуска, чакането да спечелиш от лотарията... Все чакания, които не си струват изгубеното време, неизпитото вино и невидените падащи звезди.
Чакаш уикенда, а то завали. Или стане твърде горещо. Или еди-кой си се откаже в последния момент и увиснеш като прани гащи.
Обратното на чакането е сега-то.
Тази вечер ти се спи под звездите?
Звъниш сега на онзи приятел/онази приятелка, която винаги ти се връзва на акъла.
Ама то било вторник – много важно.
Стягаш си багажа за 15 минути. Палатката, зеленчуци и каквото има останало из хладилника за вечеря, спалния чувал.
И лампички за разкош, защото животът е да си угаждаме.
И понеже е вторник, на брега на язовира, където иначе положението е скара-бира-музика като на събор, няма жива душа. Само вие и хорът на жабите, който изпълнява китка от народни песни.
Сутринта те събужда слънцето, което се процежда през палатката. Над язовира още се носят мъгли.
Иска ти се да си затвориш в буркани от този аромат на влажна трева и билки.
Сваряваш си кафе и закусваш с козунак, който си купил на път от любимата си фурна снощи, защото все пак казахме, че животът е да си угаждаш.
Събираш катуна, стигаш за половин час с колата до града, където всички вече са полудели, ама това е защото не са дишали чист въздух тази нощ.
И другия вторник пак.
*
Имаш ли си такъв приятел, който като прочете това, ще каже „Хайде!“? Препрати му статията и имате 15 минути да си стегнете багажа.
*
Всички снимки: © Мария Ангелова/NasamNatam.com
Виж още: