Начало / Статии / Статии - България

Калиакра - история и легенди оживяват

Автор

/

Високият скалист нос Калиакра, подобно на кораб, се врязва на 2 км в морето и затваря защитен от северните ветрове залив.

Това красиво място, непристъпно от три страни, било заселено още от траките. Те издигнали каменна стена от север, за да преградят единствения достъп до носа. Нарекли крепостта Тиризис, по името на своето племе - тиризи. През римската епоха крепостта станала известна с името Акра (от Акрос кастелум - "укрепен нос"). В римската провинция Малка Скития (Добруджа) по  значение и големина Акра отстъпвала само на Томи (Кюстенджа) и Дионисополис (Балчик).

През VI в. византийците построили нова, още по-могъща крепостна стена и настанили тук голям гарнизон. В града живеело многобройно и заможно население. След 681 г. българите завладели крепостта и разширили укрепената площ, като построили още една крепостна стена на север. През XIII в. в италианските морски карти крепостта се появява под името Калиакра, което на гръцки означава "красив нос".

Когато през XIV в. Втората българска държава се разделя на три, Калиакра става център на най-източната част, чийто първи владетел е боляринът Балик. При деспот Добротица, зет на византийската императрица Ана Савойска, Източна България получава неговото име - Добруджа, а Калиакра преживява своя разцвет като нейна столица.

Наследникът на деспот Добротица - синът му Иванко, успял да сключи договор за взаимни търговски привилегии с италианската република Генуа. Калиакра станала голямо международно търговско пристанище, което се потвърждава от многобройните находки на западноевропейски монети. Калиакра запазва своята независимост до 1444 г. и е последна българска крепост, презвзета от османците. Една красива легенда прославя 40-те български девойки, предпочели пред робството смъртта във вълните на Черно море.

През 2004 г. екипът на Б.Петрунова при разкопки в подградието, между стените на античната и средновековната крепост, археолозите попадат на каменна зидана гробница от III в. на скитското племе сармати. Над сарматския гроб, са погребани двама българи. Българите дошли по тези места през VII в.

Любопитно: В началото на VI в. в крепостта Акра била зеселена от хуни и българи. те били федерати (съюзници) на Византийската империя със задача да пазят границите й. През 513 г. федератите се вдигнали на бунт срещу император Анастасий . Той се опитал да подкупи водача на бунтовниците  Витилиан, но не успял. Тогава изпратил срещу тях армия, но тя била разгромена пред стените на Акра. Според летописците крепостните ровове били запълнени с трупове на императорски войници. За да обяснят някак поражението, византийците разпространили легендата, че българските шамани предизвикали внезапен мрак, от който войниците  изпаднали в ужас и като обезумели се хвърлили сами в рововете.

Къде: 12 км. от Каварна  и на 60 км. североизточно от Варна

Най-добро време: април - октомври

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"
 

>
18 септември 2012 г.

Тагове

идеи за уикенд

крепости

летен туризъм

нос Калиакра

романтични места

Забележителности наоколо

Избрани оферти