Крепостта Царевец - най-посещаваната забележителност в България

Името идва от легендите, разказвани по времето на българското Възраждане - обиталището на царя се нарича Царевец. По време на Второто българско царство градът се наричал Царевград Търнов или град Търнов, за разлика от град Трапезица, Девин град, Нов град, които също били част от столицата, но отделно укрепени.

Царевец се намира на изключително живописен скалист хълм, опасан от виещата се в подножието му река Янтра. Високият скален венец е доукрепен с кули и крепостни стени с дебелина 2,5 - 3,5 м.

В крепостта се влиза през три входа. Крепостните стени обграждат площ от 120 декара, където днес изцяло са разкопани останките от гъсто застроения средновековен град. Различават се отделни квартали със своите църкви, големи и вероятно богати за онова време домове, между които лъкатушат тесни улици. В приземията на някои къщи са проучени магазини и работилници.

Върху най-високата част от хълма доминира внушителната сграда на Патриаршията с катедралата "Възнесение Господне", с манастира и двореца на главата на българската църква. На североизток от Патриаршията е разположен дворецът на българските царе. В подножието на хълмовете Царевец, Трапезица и Девин град се намирали подградията, също укрепени. Едно от тях - между Царевец и Трапезица, било благоустроено от царете и добило името Новия град.

Царевград Търнов паднал след продължителна османска обсада през 1393 г. Дворците и църквите били разрушени, велможите и знатните граждани - избити и изселени. По-късно хълмът бил заселен с турско население, а през 17-и в. там била построена джамия. Кулата в югоизточния край на крепостта е известна като Балдуиновата. Според легендата тук бил затворен плененият от Калоян латински император Балдуин Фландърски.

Любопитно: С живописния си вид руините на столицата на Второто българско царство непрекъснато подхранвали въображението на българското население. Проучването на Царевец започва с разкопките на френския археолог Жорж Сьор, в началото на 20-и в. През 60-те и 70-те години е разкопан почти напълно целият хълм. Под руините от Второто българско царство са открити останки от строежи на Първото българско царство, от ранновизантийската и римската епоха и от тракийско селище. Разкритите останки от сгради са консервирани и частично или изцяло реставрирани.

Работно време и цени на билети: От април до октомври: 8 - 19 часа. От ноември до март: 9 - 17 часа. Билет: 6 лв. за възрастни, 2 лв. за учащи, семейство с до 3 деца: 6 лв., 2-дневен билет за 10 музейни обекта: 20 лв. Актуална информация за работно време и билети вижте на уебсайта на историческия музей във Велико Търново: museumvt.com/bg.

Вижте подробен списък с всички забележителности във Велико Търново.

Дата: 22 ноември 2012 г.
4.5/5, 16466 гласа
Забележителности около Велико Търново