Ако ти предстои дълго шофиране, което минава през Юндола, може да си направиш малка почивка с разходка по средата на пътя при Пашови скали. Пробвахме, много е освежаващо насред главозамайващите завои, които предлага този иначе чудесен проход.
Не повече от 20 минути разходка през иглолистна гора, която пълни дробовете ти със свежест, и излизаш на една висооока, висоооока скала, надвиснала над една люта, люта река (така си се казва, Люта река, не че сме ходили да я пробваме), а пред очите ти – селца, Родопите, поляни и иглолистни гори, докъдето погледът ти стига.
Паркирай в местност Юндола, при Юндолското ханче, там, където се разделят пътищата за Велинград, Якоруда, Белово. Ще познаеш мястото по многобройните сергии, при които зиме и лете клечат забрадени бабки и незабрадени чичовци, които продават мед, домашно прясно сирене (леле, това сирене! Вземи си повече!) и домашен кашкавал (виж за сиренето). Всичко може да се пробва преди да си купиш (може и да звучи като добра идея, но пробването води само до по-пълен багажник!).
Поотклоних се малко. Та от това място тръгва пътека с червена лентова маркировка, която за около 20 минути извежда при Пашови скали.
В началото е малко трудно да отгатнеш откъде започва пътеката, но питай продавачите и те ще те упътят. Прекосява се една голяма поляна зад сергиите и заведенията и когато стигнеш малко параклисче, тръгваш вдясно от него, докато стигнеш телена ограда. Там вече се вижда и маркировката.
Пътят продължава покрай телената ограда, която всъщност маркира заградена зона, в която Лесотехническият университет развъжда муфлони, глигани и елени лопатари. Ако имаш късмет, може да мернеш някое от тези през оградата. Ние нямахме.
Има няколко малки изкачвания и спускания, но не е нищо, с което градски човек да не може да се справи. Удобните обувки все пак са задължителни.
Хубавото е, че няма нужда да го помниш, защото на място всичко си е написано. На самите скали има голяма снимка на всичко, което се вижда + описание кое какво е (село Юндола, Аврамово, където се намира най-високата жп гара на Балканите, Пирин в далечината...).
Ако ти се падне дъждовно време като нашето, има и беседка, където да се скриеш на сухо. А малката полянка и самите камъни са идеални за малък пикник (защото вече имаш сирене и кашкавал от бабите).