Връх Голяма Сюткя: където Дионис, траките, мечките и парашутистите пируват

Да, когато става въпрос за планини, съм силно пристрастен. Пирин може да ми е любимец, но първата ми любов са Родопите. А както е казал народът - старата любов ръжда не хваща. За добро или лошо, в Родопите няма толкова добре изградена мрежа от хижи както в Рила, Пирин или Стара планина. Планината е дива, обвита е с много предания, загадки и обичаи характерни за отделните й краища. Тя е едно безкрайно море от гори, в които е лесно да се изгубиш, деретата са сходни, вият се във всички посоки, гледки почти няма, но въпреки това Родопите си имат своя несравним чар.

Един от най-високите й върхове е Голяма Сюткя (или Голяма Сютка, или Сютка, или Сюткя), извисяващ се със своите 2186 метра над Велинград, Ракитово, резерватите „Мантарица“ и „Беглика“ и местността Каратепе. Масивът е отдалечен на достатъчно разстояние от близките населени места, за да не може да бъде обходен за един ден. Мисълта ми е, че дали ще тръгнете от Велинград или от Ракитово директно към върха, няма да успеете да отидете и да се върнете за един ден. Вариантите са два – или отивате горе и преспивате там (на палатка, защото хижа няма), или намирате някой местен да ви закара с джип до върха. Естествено, имате опцията и да се качите пеша, а някой с джип да ви свали от върха, но от мен да знаете, че е по-добре да слизате пеш.

Най-лесно е да тръгнете с джип по пътя от Велинград за Сърница и след 10-ина километра да се отбиете вляво по дерето Мечкина река. Сещате се съвсем правилно, че името му не е дадено току-тъй. Районът на Голяма Сютка е пълен с мечки, вълци, елени, диви свине и всякакъв дребен дивеч. Казвам ви го не за да ви плаша, а за да имате едно наум, ако решите да се разхождате в района. Винаги е добра идея да вдигате малко повечко шум. Така дивите животни ще знаят, че наближавате и ще имат време да се покрият по-надълбоко в гората. Вероятността да ви нападне животно значително се увеличава, ако изведнъж попаднете на него и го стреснете. Пейте песни, дори фалшиво, смейте се, разкавайте си разни мухабети с другарчетата и най-вече гледайте да не сте сами.

Ние точно така направихме, метнахме се на джипа и ни оставиха на около два часа от Голяма Сютка. В девет сутринта вече бяхме метнали раниците на гръб и продължихме по черния път към върха. На места все още се виждат туристическите табелки, но ви препоръчвам да имате сигурен GPS с вас. Особено за спускането към Велинград, но и до там ще стигнем, нека първо ви кажа какво да очаквате на самия връх.

От местността Каратепе върви пътека до Голяма Сютка, като тя е маркирана с червен цвят и продължава и до Велинград. Лошата новина е, че на места боята е силно избеляла, а на други, маркираните дървета са паднали я от силен вятър, я от тежкия сняг. Все пак оглеждайте се за табели и червена боя.

Ако следвате нашия маршрут ще имате съвсем леки изкачвания, предимно по черен път и съвсем малко по пътеки. Тук все още е диво и вероятността да видите туристи и дори горски е супер малка. От друга страна, диви животни бол – за наш късмет попаднахме само на коне, сърни и елени, а следите от мечки и вълци бяха само по снега.

Черновръх и Каратепе са едно и също.

Докато гледахме от едно място малко преди върха към резервата „Мантарица“, Ракитово и язовир „Батак“, пред нас изтичаха сърна и елен. Явно бяхме прекъснали срещата им и те се усамотиха нейде из горите.

По-рано ви казах, че Родопите са пълни с мистерии и загадки, и районът на Голяма Сютка, Мантарица и Беглика, а и като цяло триъгълникът ВелинградПещераДоспат, не правят изключение. Сега е моментът да споделя накратко няколко интересни истории. Както знаете (ако не знаете, сега ще разберете), в този триъгълник са живели бесите – тракийско племе, предимно жреческо. Бесите са били на почит не само сред останалите траки, но и сред другите жители на Балканския полуостров. Та, мисълта ми е следната, тук някъде ще да е било прорицалището на Дионис. На близкия връх Острец, преди години беше открито тракийско светилище, което се предполага, че може да е било точно пролицалището на Дионис. Дали то е било там или някъде около Сюткя, не можем да кажем със сигурност, но и от двата върха има видимист към Пирин, а това е важно, защото според летописеца на Александър Велики въпросното прорицалище е в близост до Пирин и Егейско море. Разбира се, това са догадки и нищо не е съвсем сигурно.

От по-възрастните велинградчани съм чувал и една друга история, вероятно разиграла се през Втората световна война. Над връх Сютка минал съветски самолет, от който скочили парашутисти-разузнавачи. Били пуснати с изцяло военни цели, но те се загубили в тъмните гори и няколко дни се лутали. Докато се лашкали нагоре-надолу, се натъкнали на златно съкровище и решили да дезертират. Хукнали на юг, с надеждата да избягат в Гърция, но в Гоце Делчев (тогава Неврокоп) имали неблагоразумието да плащат със златните накити в местната кръчма. Хората усетили, че в тези трима руснаци имат имане и ги ограбили. Какво станало със съкровището по-нататък никой не знае, не се знае също дали войниците са взели всичко, което са намерили, както и къде са го намерили.

Други градски легенди включват мълвата, че от Сютка се виждало Бялото море. С ръка на сърце ви казвам, че това е абсолютна лъжа. От самия връх в момента не се вижда нищо, защото е обрасъл с растителност. От поляните малко под Сютка може да видите Баташки снежник, ридовете Алабак, Велийшко-Виденишкия дял на Родопа, Беслет, Стара Планина, Рила, Пирин, Славянка, Боздаг, но не и Бяло море. Ако все пак го видите, ме потърсете. Ще ви кача на гръб догоре, за да ми го покажете.

На върха има два навеса с маса и пейки. Там, да ви кажа, винцето влиза от раз, особено, когато времето е меко и не духа южният вятър. Починете, но имайте предвид, че до Велинград имате едни пет часа спускане или казано по друг начин – 20 километра тъмни гори, в които на какво ще се натъкнете, един господ знае. Щом тръгнете за Велинград, се оглеждайте за жалони, маркирани дървета и табелки, но не разчитайте само на тях, особено ако с вас няма някой, който да е запознат с терена. Слизайки от върха, първо ще минете през местността, на която местните казваме Темните ели. Влезете ли в гората, бързо ще разберете откъде идва името й. Дърветата са стари, високите им и дебели стволове не допускат слънчевите лъчи до земята и е изключително лесно да се загубите. Понеже там си е абсолютно диво и недостъпно и няма кой да изчисти дърветата, паднали върху пътеката, вие започвате да заобикаляте и неусетно се отклонявате от маршрута. При добър късмет, ще попаднете на съкровището на Дионис, при лош – на меча бърлога.

Темните ели

Трябва да отбележа, че след Темните ели ще стигнете до местността Биндер, единственото място с вода през целия маршрут. Биндер е известно място не само заради студената си вода, но и заради историята около името му. След Освобождението, разбойници от дружината на Илия Касъров отвличат немския архитект Биндер (така и не разбрах как му е първото име) от гара Белово и го крият в горите под Сютка повече от три месеца. Да не забравяме, че тогава районът все още е в границите на Османската империя, а бандитите искат откуп. Въобще, едни забъркани истории в тия земи, не е за разправяне. Даже и гръцки разбойници са ги обикаляли, но това го оставям за друг път.

Биндер

От Биндер надолу, малко по малко, започва да се усеща цивилизацията. Появяват се пак разни горски пътища - кои от тях затворени, кои не, но все пак пътища. За съжаление ще трябва да ви разочаровам и да ви кажа, че и тук е лесно да се объркате и да не стигнете във Велинград. Много пътища свършват в нищото, други се спускат към Ракитово, старата мина над Лепеница, река Бистрица (която във Велинград се влива в Цветинска и двете образуват Чепинска) и къде ли още не. Тук е хубаво да мятате по едно око на GPS-a, защото трябва да минете покрай върховете Чадъра и Сертьова чука. Най-грубо казано, от Сютка следвате направлението Чадъра – Сертьова чука – Заврат, местност на 2-3 километра преди Велинград, точно на отбивката за Лепеница от главния път за Сърница.

Дата: 12 ноември 2018 г.
4/5, 340 гласа
Забележителности около Велинград