Преход в Пирин: х. Демяница – вр. Голяма Стража – вр. Газей

В този текст накратко ще ви разкажа за два не особено известни, но изключително красиви върха в Пирин – връх Голяма Стража и връх Газей. Понеже името на втория е доста интригуващо, ще споделя и моите първи асоциации с него. Отначало си помислих за „змей“, но секунда по-късно ми просветна (!) - думичката „г*з“ е като че ли в основата на този иначе сериозен връх. Дали името му идва от там, че от него се слиза на гъз или не, не мога кажа със сигурност, но е факт, че аз слизах именно така. Но за това по-късно.

Предприехме изкачването на въпросните върхове в средата на юли, но уви на места снежните преспи бяха с човешки ръст. Това донякъде беше добре, защото пък слизането беше скоростно и забавно (и малко натъртващо също).

Най-лесният начин за покоряването на Голяма Стража и Газей е през хижа Демяница. Тръгвате от хижата в посока Тевно езеро и след 200-300 метра пресичате реката по един дървен мост и от там следвате пътеката през старата гора. След като пресечете реката минавате през една малка полянка, от която започва стръмно изкачване през гората. Пътеката в началото върви от дясно на реката (друга река, не тази, дето току що пресякохте). Горе-долу обстановката изглежда така:

След около 20-30 минути ще ви се наложи да пресечете и тази река. Този път мостче няма, затова внимавайте като стъпвате по камъните. От другата страна имате около 10 минути ходене през зверски обрасла пътека. Препоръчителни са дългите панталони първо заради гъстата растителност и второ заради комарите, които са с размерите на лястовица. А, да, забравих да кажа, че маршрутът не е от официалните, т.е. маркировка няма. Добрата новина е, че на ключовите места има пирамидки от камъни, които служат за ориентир. Като цяло пътеката е само една, на места се разклонява, за да се събере отново. Реално, няма къде другаде да отидете, защото се движите през долината на река Газейска.

По принцип човешкият достъп до връх Голяма Стража минава първо през Газейските езера (Долно и Горно, познато още като „Дамата с кока“), оттам през връх Ушиците и връх Безименна Стража. Понеже всеки от нас от време на време го изпира токът, този път решихме да атакуваме Голяма Стража директно от поляната, която е на първата снимка (за съжаление склонът е зад мен, вижда се посоката, от която идвате).

Предупреждавам, пътека няма! Върви се през сипеи, морени и трева. На места е толкова стръмно, че си е почти скално катерене. Ако ви е страх от високо и камъни, не минавайте оттам, особено в лошо време. Ако все пак се решите на директна атака, пазете отстояние един от друг. На много места камъните са нестабилни и падат. Теренът изглежда така:

След няколко такива улея ще се озовете на една седловинка, точно до връх Голяма Стража. Самият връх е стръмен скален масив, до който не води пътека. Ако искате да се качите, ще ви се наложи да се покатерите, този път в буквалния смисъл. Тръгвате на собствен риск, ако е мокро, въобще не тръгвайте. От група девет души, само трима бяхме достатъчно смели (или глупави) да предприемем минаването на последните 30-40 метра.

Докато някои се катерехме, другите обядваха, пиха кафенце и боцкаха шоколадче.

Така де, с две думи като се качите горе е много красиво. Особено ако минете през Ушиците, ще имате доста повече време да се наслаждавате на гледките. Ние повече гледахме небето, ама поне на връщане щяхме да сме по царския път.

От Голяма Стража през Безименна и Ушиците до „Дамата с кока“ е не повече от два часа. Тук вече се движите предимно по билна пътека, така че разстоянието се взима бързо и неусетно, а пред вас се откриват върховете Безбог, Полежан и Газей.

Слизането от връх Ушиците до Горното Газейско езеро е предимно без пътека, а по камъните. Понеже ще ви се запалят подметките, може да разхладите в ледените езерни води, а после да му дремнете и да оставите другите да се качват до Газей (10 минути).

Ако все пак не ви налегне мързелът, Газейските гледки определено ще ви харесат. Вижда се цялата долина на Демянишката река, Тепиците, Каймакчал, Стражите, Полежан (Малък и Голям) и полянката, от която атакувахте Стражата.

Изглед от Газей

Когато ние бяхме там, спускането към Долното Газейско езеро все още беше блокирано от много сняг. Признавам си, детското в мен надделя и се спусках и пързалях навсякъде по снега. Не, че беше съвсем безопасно, на места имаше подали се камъни, но определено беше забавно и доста по-бързо от стандартното слизане по пътечка. Всъщност изборът ни беше силно ограничен, понеже реално в определени участъци цялата пътека беше затрупана с повече от метър сняг.

След Долното Газейско езеро пътеката вече ви е позната, сутринта минахте по нея.

Малко полезна информация:

Хижа „Демяница“ – намира се на около 10 км от Банско, като 6-7 км са добре чакълиран черен път. Почти до самата хижа се стига с кола. Контакти: 0878/688135, 0877/688135; e-mail: demianitsa@abv.bg

През по-голямата част от маршрута имате директен достъп до прясна вода, така че не е необходимо да се презапасявате. Може да направите маршрута двудневен като минете през Полежан към хижа Безбог и преспите там. Връщането е по същия път – минавате през Полежан, Газейските езера и се спускате по река Газейска до хижа Демяница.

Карта: тук.

Снимки: Костадин Николов и Тодор Гаралов

Дата: 31 юли 2018 г.
4/5, 609 гласа
Забележителности около Пирин