Бъндеришки чукар и Василашки чукар - популярни немаркирани върхове в Пирин

Ако случайно не сте забелязали, обичам да разказвам за приключенията си из Пирин. За мен тази планина винаги ще бъде символ на свободата, чистотата и мъдростта на природата. Пирин вдъхновява и очарова. С всяка крачка той се променя пред очите ти. По скалистите му ръбове ловко притичват диви кози, скалите разнасят, повтарят и украсяват всеки звук, водите на езерата са ледени, тихи и спокойни. Пирин не се вижда и не се разглежда, той се усеща. Всеки път, когато съм там, той си е все същия, не остарява, не се променя, но някак си шепне с различен глас и разказва винаги нови истории.

Този път целта беше Бъндеришки чукар, а началната точка – сърцето на планината (според мен, де) - хижа „Демяница“ . От Демяница тръгнах по пътеката за хижа „Вихрен“, добре маркирана с боя, а в горския пояс и с табелки, изтъркани, но във формата на стрелка. Всъщност, изкачването през гората е доста стръмно, но пък е само 20 минутки, а и можете да си наберете гъбки и боровинки. И без това растат току до пътеката.

Щом стигнете до равното, ще ви се наложи да пресечете реката, която изтича от Василашките езера. Тя не е голяма, пък и има изобилие от камъни, по които да си поскачате. Като минавате през реката не забравяйте да погледнете наляво. Открива се чудна гледка към връх Василашки чукар (по нататък в текста просто Василака).

Изглед към връх Василашки чукар

Продължаваме напред с пълни торби с манатарки и пачи крак, и с пръсти червено-лилави от сока на боровинките. Някъде от тук насетне, ще се разхождате с глуповата усмивка, защото полека-лека достигаме до Василашките езера – Долно и Горно. Природата е във вихъра си – около вас има едновременно вода, стръмни скални склонове, гора и поляни. С две думи: чудна работа. Снимайте повечко, както казах по-рано – всяка нова крачка, нова снимка за корицата във фейсбук.

Долно Василашко езеро

От Горното Василашко езеро продължих по пътеката, която започна да се изкачва към Тодорини очи. Приятно и бих казал полезно изкачване. Приятно, защото не е дълго и стръмно, а полезно, защото практически след него се движите предимно по билото на планината. Кажи-речи от Тодорините очи до Бъндеришки чукар е почти равно.

В ниското се вижда Горното Василашко езеро. Снимката е направена от Премката.

За да ми е равно, продължих по немаркираната пътека към Василашки чукар, вместо да се спускам към Бъндеришките езера (Жабешкото и Дълго Бъндеришко). Пътеката към Василака минава по ръба на рида, понякога през клек, понякога през скали или трева. Ако се движите по нея, го правете с повишено внимание. Склонът откъм Василашките езера е почти отвесен, а откъм Бъндеришките си е доволно стръмен, покрит с трева, която в повечето случаи се пързаля. От самия Василашки чукар гледката е един път, както се казва – Тодорка, Василашки езера, Типиците, Бъндеришки чукар, Муратов връх и какво ли още не.

Пътеката от Премката към Василака е огряна от слънцето.

Малко след върха се излиза на пътеката от хижа „Вихрен“ за заслон „Тевно езеро“ и там срещнах последните туристи за деня. Явно никой не беше тръгнал към Бъндеришки чукар, но това в никакъв случай не беше грешка. Грешка беше, че малко след като тръгнах по пътеката, я изгубих и подсякох целия рид, и се озовах почти под самия връх. Ами сега? През един улей полека-лека нагоре и ето, че пътеката пак се появи. Не ми беше за пръв път и все си мисля, че няма да ми е за последен.

Бъндеришки чукар сниман от Премката.

Все съм ходил и съм гледал тая Пирин планина, а ето, че пак ме удиви, все едно никога не съм стъпвал там. Гледката от Бъндеришки чукар е внушителна. Може би защото е на ръба на планината, се създава илюзията за мащабност и височина. Просто от него всичко изглежда пренебрежимо дребно. Гледам към Вихрен, забулен е целия в облаци, чуват се гърмежи.

Гледка от върха към Бъндеришкия циркус, Тодорка и Вихрен.

При мен препича, към Кресненското дефиле въздухът трепери от горещина. Тръгвам назад с идеята да се метна и до близкия Башлийски чукар, но дъждовните капки бързо ме карат да размисля. До Тодорини очи пътеката почти навсякъде върви по камъни и не е съвсем безобидна. Ако камъните са намокрят, ще станат толкова хлъзгави, че слизането ми от планината ще стане болезнено бързо.

Поглед от Бъндеришки чукар към Дончови караули и Муратов връх.

Решавам да оставя Башлийски  чукар за друг път и с бърза крачка поемам наобратно и се моля да не завали в следващите 20 минути. Искам да се измъкна поне от Бъндеришкия рид. Сега не ми се пада от високи скали. Може ли да си ходя?

За щастие препръсква набързо и ме оставя да си вървя по живо, по здраво. След няколко минути вече отново пече и лятото е в разгара си. До хижата срещам само няколко баби с внуци, разхождащи се в гората. Разменяме по дума-две в движение и след малко вече съм подминал и хижата. Дръж се Пирине, другия път Башлийски чукар няма да ми избяга!

Карта на маршрута: http://out.ac/cKTzA

Дата: 20 септември 2018 г.
4/5, 464 гласа
Забележителности около Пирин