5 приказни места в България, които наистина съществуват

Ако вярваме на историите, разказвани от дедите ни, България е едно изключително приказно място. Те не се задоволили само с локации, плод на фолклорната фикция, а вместо това превърнали голяма част от земите ни в магичен резерват на невероятното, приключенското и свръхестественото. Наскоро отпечатаните от издателство Deja Book „Български народни приказки“ ни подшушват поне няколко такива места, за които си струва да поговорим...

Пирин

Много преди фейсбукът ви да се препълни с призиви за изграждане на лифт и сеч, за протести и защита на природните красоти, за Пирин винаги се е говорило. Далеч от политическите теми, туризма и зелените призиви, хората са разказвали невероятни истории, насищали са всяка щриха от планината с легенди и предания. Това не била обикновена планина за някогашното население по земите ни. Там живеели славянските богове. С други думи... бил нашият Олимп, откъдето Перун мятал светкавици за назидание, а дъщеря му Перуника, богинята на дъжда, се къпела в кристалночистите езера и белела в тях платната си, докато бог Бес омаян я заглеждал отдалече. Легендите за Попово езеро в Пирин говорят, че Перун бил много разгневен на българите, когато приели християнството и изпратил срещу тях стихиите на природата. Един свещеник се качил до езерото, любимото място на бога в планината, за да го прогони. Той обаче бил толкова ядосан, че го запратил в леденостудената вода. Отецът се удавил, само калимявката му изплувала и образувала остров. Този остров и днес буди интерес у местните жители. Говори се, че само магьосник може да стъпи на него, а всяка вечер от езерото излизал черен овен, който подмамвал стадата и ги давел.

Маришкият мост

Днес Маришкият мост е разрушен... е, не точно. Намирал се е в Пазарджик и, както става ясно от името му, е минавал над река Марица. Бил е изграден от розов риолит и дърво. Какво толкова пък би могло да е особено в някакъв си мост? Според приказката „Алиломбуш“ в полунощ на него се събирали дяволите от ада и уговаряли дяволиите си. Всяка беля била подготвяна там: и злостна, и шеговита. Там всеки отчаян несретник можел да продаде душата си в замяна на подкрепа. Твърде странно, но през 1950 г. архитектурните особености на моста (поне според официалната версия) до известна степен се оказали причина за голямо наводнение в Пазарджик... така казват, но кой знае какво ли са говорили дяволите същата вечер. Днес от моста е останала само част от основите му, а над реката е издигнато ново съоръжение. Можем само да гадаем дали дяволите не се събират на него всяка нощ.

Пещерата на нос Калиакра

Всяка сутрин мъглата обгръща нос Калиакра с мистика. Легендите за това място са многобройни. В най-голямата му пещера обаче, която днес е музей, някога се е спотаявало легендарно същество: седемглав змей, който тормозил цяла Добруджа. Змеят се реел над равните полета, житата се поклащали от напора на крилете му, които порели вятъра. Можел да затъмни самото слънце. Безбройни юнаци опитали да победят чудовището, но напразно, а то искало дан, за да стои мирно: всеки месец трябвало да му водят по две девици, които изяждало. Накрая дошъл ред добруджанският крал да му даде собствените си дъщери. Клетникът се допитал до дервиша Саръ Салтък (според някои – мюсюлмански отглас на свети Никола Летни) как да победи змея. Духовникът не само му дал съвет, но и се изправил срещу съществото в леговището му... с дървена сабя и Коран в ръце. Историята продължава и ни разкрива още много тайни за мрачната пещера на нос Калиакра в историята „Саръ Салтък и кралят на Добруджа“.

Ибрахим паша джамия

Намира се в Разград и до изграждането на Томбул джамия в Шумен е била най-големият мюсюлмански храм в българските земи. Днес е оставена без поддръжка, поради което е затворена за посетители. Каква тайна обаче крие тази бяла сграда? Според легендата същият този Ибрахим паша, от когото бил платен строежът, поискал да убие майсторите, за да не могат да построят по-хубава джамия другаде. Те обаче успели да разкрият кроежа и протакали злото събитие като забавили работата си. В това време главатарят им изработил тайно инженерно съоръжение, истински шедьовър, чрез който да се измъкнат. Замисълът на този стар български Леонардо до днес е почитан в Разград и удостоен със статуя... но повече в „Крилатите майстори“.

Дяволският мост

Съвсем незабелязано Дяволският мост, преминаващ над река Арда, недалеч от град Ардино, навърши петстотин години. За това време... той е останал съвършено непокътнат. Геният на неговия създател, макар и явен, не е проучен из основи. Всъщност творението му е дотолкова перфектно, че според народа сам дяволът е помогнал в извайването му. Легендите са многобройни, но съгласно една от най-популярните майстор Димитър се сдружил с дявола, понеже основите на моста все поддавали. За да завърши шедьовъра си, той трябвало да извае в него образа на дявола, ала така че хем да е там, хем да не е... хем да го виждаш, хем да не го виждаш... хем да го докосваш, хем да не можеш... Майсторът спечелил облога като оформил една от скалите под моста като едната половина на дяволско лице. Само в определен момент от деня, тя се отразява във водите на Арда и огледалната повърхност разкрива другата половина, за да е пълен портретът.

 

Дата: 01 февруари 2018 г.
4.5/5, 28473 гласа
Забележителности около Пирин