Крепостта Землънград пазела стратегическия Земенски пролом на река Струма. По време на Втората българска държава тя била една от най-големите и важни крепости в западната част на държавата. В чертите на крепостта се намирал манастирът "Св.Йоан Богослов", строен през 11 в. с дарения на местния болярски род Кракра.
Запазената и до днес църква много напомня по архитектура и начин на градеж на храмовете, които цар Симеон строил в Преслав след обявяването му за столица през 893 г. Това дава основание на някои историци да твърдят, че манастирът е по-стар и бил създаден още през 9 в.
Църквата на манастира е ценна не само с оцелелите в нея стенописи от 11 в., но и с уникалната си архитектура. Не е запазен иконостасът на църквата, затова може да се види олтарният камък в източната ниша. Подът е покрит с мозайка от различни по големина, горма и цвят мраморни и каменни късове. Говори се, че при строежа на храма всеки от местните жители донесъл по един камък, за да вгради нещо свое в църквата.
Най-старият съхранен стенописен пласт е от 11 в. Запазен е образът на св.Анна, майката на Богородица. Изключителен интерес представляват добре запазените стенописи от 14 в. На тях е изобразена уникалната сцена "Изковаването на гвоздеите за разпъването на Христос" - единствен по рода си среднвековен стенопис на тази тема.
В църквата има шест ктиторски портрета. Те са най-старите у нас след портретите на Калоян и Десислава от 13 в. в Боянската църква. Запазени са портретите на ктиторите Деян Драгаш, жена му Доя и децата им, изписани на южната стена. Срещу тях е образът на св.Иван Рилски. Другите два ктиторски портрета са на феодалите Витомир и Стаю - на западната стена.
Любопитно: Деян Драгаш бил владетел на Велбъждкото деспотство, образувано вероятно около 1355 г. след смъртта на сръбския крал Стефан Душан. Смята се , че деспот Деян бил женен за сестра на цар Иван Александър. След неговата смърт деспотството било управлявано от двамата му сина Константин Драгаш и Иван Драгаш, известни в историята като Деяновци. Двата владетели сериозно се противопоставили на османското нашествие на Балканите. През 1395 г. Константин Драгаш заинал в битката при Ровине, в която обединени християнски войски се изправили срещу войските на султан Баязид. Смъртта му сложила край на съществуването на Велбъждкото деспотство.
Къде: 36 км от Кюстендил, 70 км от София, България
Кога: целогодишно
Вижте още в "Повече от 100 забележителни манастира в България"