Джулай морнинг, когато слънцето не изгря

Не бях посрещал Джулай морнинг от сума време и тази година набързо и в последния момент реших, че това лято ще посрещна изгрева на първия юлски ден. Е, не всичко се случи по план, но какво от това.

Понякога нещата са още по-красиви, когато не вървят според нашите очаквания.

Набързо скалъпената локация за посрещане на първите слънчеви лъчи беше Пашови скали. По моите сметки щеше да се домъкнем до скалите около 5 без нещо, щяхме да имаме достатъчно време да си сварим по едно кафе, да хапнем и да направим снимки за чудо и приказ точно в 05:51.

Единственото ми притеснение бе, че облаците може да развалят всичко, но не. Небето беше толкова ясно и луната грееше толкова силно, че се предвижихме през гората почти без да са ни необходими челници.

Само за протокола да отбележа, че според всичките предварителни изчисления от скалите имаше видимост на изток. Затова и се бяхме въоръжили с фотоапарати, стативи и всичко нужно, за да избием конкуренцията във фейсбук.

Естествено се забавихме с тръгването, някои от нас се отказаха от ранното ставане (сестра ми), правихме снимки по тъмно в гората, гонихме се с куче и най-накрая след цели 20 минути ходене в гората стигнахме до Пашови скали.

Разпищолихме се из поляната, по скаличките, в малката дупка под тях, абе навсякъде. Фотографите се приготвяха за жестоките кадри, които им бях обещал, аз правех кафе, някой пускаше музика, а друг питаше за тоалетна.

Както се казва, всичко е точно.

Само дето слънцето не изгря. Не че нещо, ама накарах още петима души да станат рано-рано, за да посрещнем Джулай морнинг. А то стана така, че близкият хълм закриваше изгрева, който бяхме тръгнали да посрещаме, зъзнещи от острия ветрец.

Дори след 15 минути, на наш’та улица още нямаше слънце.

Някъде по това време фейсбук вече беше посрещнал изгрева около 318 пъти, общи приятели, които бяха на морето ни питаха „А при вас как е?”, „Ааа, жестоко е, следобяд като обработим снимките, ви ги пращаме да ги видите”, отговаряхме ние. Вече почти една седмица ги обработваме пустите му снимки с какви ли не програми, ама слънце не илиза.

Нищо де, изпихме си кафетата, на връщане обрахме всички боровинки около пътеката и решихме, за да не сме капо, да се качим до язовир Белмекен. Бяхме там тъкмо навреме, за да нащракаме малко снимки, да пошляпаме във водата и да развалим рахата на рибарите.

Сега като се замисля, всъщност си прекарахме доста весело. Важното е, че слънцето се показа и без нашата намеса.

Дата: 06 юли 2018 г.
4/5, 692 гласа
Забележителности около Велинград