Начало / Статии / Статии - България

Живописният Искърски пролом

Автор

/

От град Нови Искър (при 520 м.н.в.) до село Чомаковци (при 50 м.н.в.) река Искър дълбоко прорязва Стара планина и Предбалкана  и образува най-дългия (156 км) и най-величествен пролом в България. Това невероятно творение на прородата е уникално съчетание на каньоновидни долини и ждреловидни теснини с недостъпни остри зъбери, живописни долини разширения и амфитеатрално етажирани или стръмни сипейни склонове с многобройни пещери и карстови извори.

До село Бов река Искър тече на север през лесно разрушими скали. В резултат проломната долина е широка, с големи меандри и добре изразени речни тераси. В тази част на пролома в Искър се вливат Искрецка и Батулийска река. След Бов проломът силно се стеснява и дълбоко се всича в планината. Видът му е дори страховит. Тук реката е трябвало да преодолее много твърди, устойчиви скали, затова долинните й склонове са стръмни (дълбоки до 200-500 м), на места с надвиснали отвесни скали и причудливи скални образувания.

Особено живописен е амфитатърът на Лакатнишките скали, изградени от червени пясъчници и дълбоко окарстени варовици. При Лакатник Искър рязко завива на изток и с много теснини и всечени меандри заобикаля от юг Врачанска планина. След всеки завой пред погледа се разкрива възхитителна скална панорама. Удивителни са почти отвесните Черепишки скали и Ритлите, при село Лютиброд, с които звършва най-импозантната старопланинска част на пролома, дълъг 65 км.

През хълмистите земи на Предбалкана проломът става по-широк (на места повече от километър), по-плитък, многобройните меандри се редуват с къси теснини и долинни разширения. Често склоновете завършват с недостъпни скални венци или образуват амфитеатрални склонови стъпала с многбройни пещерни отвори. На живописния скален фон при село Церово се откроява скалният феномен с форма на човешка глава Джуглата, изграден от хоризонтални скални пластове, оцелели от хилядолетната разрушителна дейност на река Искър.

Любопитно: В миналото Искърският пролом бил труднопроходим и малко известен. За първи път Иван Вазов популяризира пролома и величествената му красота. През 1987 г. е прокарана жп линия с 22 тунела, която улеснява достъпа до пролома (събитието е отразено в разказа "Дядо Йоцо гледа", а по-късно край село Очиндол е изграден паметник на Вазовия герой).

Вижте още в "Повече от 100 чудеса на природата в България"

>
10 януари 2013 г.

Тагове

идеи за уикенд

летен туризъм

любопитно

природни забележителности

природни резервати

проломи

скални образувания

Забележителности наоколо

Избрани оферти