Как се прибрах от Италия без пари и документи

След над 35 обиколени държави и повече от 500 града зад гърба си най-после ме застигна нещо, от което ме е било страх през всичките години на активно бродене по света и у нас - бях в чужда държава без документи, пари и напълно сам.

Към историята има и добавен адреналин, че единственият ми шанс за завръщане беше самолетът, който заминаваше само след 6 часа... Понеже винаги съм смятал, че не бих могъл да преживея емоционално, психически и физически подобна тегоба, реших да ви опиша как минах през всичко с усмивка, съвременни технологии и... доза българска мисъл за надиграване на системата. Е, нека ви разкажа всичко от самото начало на кризата:

6:00 часа до полета

Изпращам съпругата си за далечен презокеански полет на летище Малпенса (Милано), до което сме стигнали с влак. Малко преди да чекира багажа си, минаваме през някоя от хилядите междинни проверки за документи и билети, когато установявам, че портфейлът ми с личната карта, шофьорска книжка, кредитни и дебитни карти го няма и най-вероятно просто е останал някъде по седалките във влака, или сам е хванал крака и се е намерил в друг по-приятен за него джоб.

Проблем 1: нямах документи

Проблем 2: нямах пари

Втория проблем го реших бързо - взех 200$ от жена ми, изпратих я за под 30 секунди и започнах надпреварата с времето, защото знаех какво ми предстои.

В този момент си мислих, че съм решил казуса на 50% и останалото са само детайли - отивам в консулството ни в Милано, вадя временен паспорт и летя. Бях много далеч от истината. Толкова далече сте и вие от края на тази история...

Стигнах на бегом до влака, но той бе заминал обратно към Милано преди 10 минути. Спрях първите военни с автомати, които видях, и им обясних историята. Те ме насочиха към Полицията. На 3 етаж и около километър разстояние от там, където бях установил липсата. Стигнах до полицията на летището, където получих полицейско отношение - при тях няма мои документи, но те не могат да приемат оплакването ми, понеже съм загубил портфейла във влака, а не на летището. Освен това, предположиха, че ако е бил изгубен, а не откраднат, той ще бъде предаден на полицията в централната гара на Милано.

Взех решение да се върна до Милано и да го потърся на гарата. Така или иначе ме чакаше този път към консулството, в случай, че не си намеря документите.

Опитах се да обменя доларите, които имах, но... обменните бюра обменят пари САМО ако представите документ за самоличност. Това, че им разказвам драматичната си история не помогна. От друга страна билети за обратния влак, се продават само в евро.

Проблем 3: Имам пари, които не мога да ползвам без документ. Тоест все едно ги нямам.

Качих се на влака без билет. Кондукторът изслуша историята ми, кимна ми съчувствено и ме остави да изживея историята си в пълнота, без той да заема важна роля в нея.

4:30 часа до полета

Пристигнах в Милано. Полицията на гарата ме обслужи на вратата на офиса:

- Как се казваш?

Казвам си името.

- Нямам нищо за теб!

След като видя ококорения ми поглед, ми обясни, че не може да приеме рапорт за изгубения портфейл на английски на гарата. Затова трябва да отида в някое районно, което приема рапорти на английски, а най-близкото районно управление, което се намира... спрях да слушам. Дреме ми къде се намира, защото нито познавам града, нито мислих да ходя там.

Излязох от гарата, набирайки спешния телефон на консулството ни в Милано. Тук е мястото да поясня, че предвидливо си бях пуснал допълнителен тридневен пакет мегабайти и минути за Италия, а не бях използвал и 1% от тях. Така намерих телефона на консулството ни за секунди.

Генерално консулство на Република България в Милано
Адрес: град Милано, ул. Филипо Турати №32
Телефон за спешни случаи: 00393337826043

Телефонът беше вдигнат веднага и след като разбраха положението ми, от консулството ми казаха, веднага да намеря начин да пристигна при тях, а те ще направят всичко възможно да си хвана самолета.

Според запознати, консулството ни се намира на 15 минути пеша от централата гара по права линия. Но аз не бях запознат, нито имах времето да се запозная. Отворих любимото си приложение Uber и извиках кола, която да ме закара на посочения адрес, без да имам идея къде е той.

Всички ме питаха - как плати за "таксито" без да имаш пари? Лесно е - в приложението съм добавил кредитната си карта. Дори и тя да не е физически в мен аз все още можех да я ползвам. Така де, ако някой крадец я ползва, най-малкото можех да я ползвам успоредно с него.

Един съвет: не блокирайте картите си преждевременно. През системи като Uber, Google CheckOut, PayPal и други подобни все още можете да разполагате с вашите пари без да имате физически достъп до карти и дори без личен документ. Можете да платите за хотел, билет, дори и за да ви доставят храна, което не можете да купите с пари в брой. Трябва ви само телефон и интернет.

Само 10 минути по-късно луксозната лимузина с която бях взет от гарата паркира пред консулството на България. След като видях знамето, герба и чух българска реч, се почувствах до някаква степен в безопасност. Бях стигнал до точката, от което се решава проблемът ми. А имах толкова много време...
4 часа до полета

Споменах ли, че летище Малпенса се намира на около 50 минути с влак, а е желателно да сте на летището 2 часа преди полет? Може би сега е моментът да го сторя.

В консулството разговора ни започна директно с попълване на искане за временен паспорт, снимка и обработка на информацията. Всичко беше бързо и експедитивно докато не ги изненадах, че не мога да платя таксата от 67 EUR защото имам 200$, а те не приемат долари. 

Ето ви параграф 22 по дефиниция, ако не сте попадали в него: искате документ, който струва 67 EUR. Вие имате 200 долара. За да обмените тези 200 долара в евро, ви трябва документ. 

Другата опция за плащане не беше ОК, защото включваше банков трансфер, който отнема дни, а в най-добрия случай, часове. Нямах нито дни, нито часове.

Издадоха ми документа, оставих 100$ гаранция, че ще се върна и с другите 100 тръгнах по белия свят да обменям, вече с новия си временен паспорт (по-красив от всичките ми предишни такива). Ха, точно срещу консулството има клон на Дойче Банк - влизам там и...

- Не, господине. Не обменяме валута, ако нямате сметка при нас.

За секунди прецених, че ще ми отнеме прекалено много време да открия сметка, за да свърша тази дребна процедура. Излизам и насреща ми виждам логото на Креди Агрикол.

- Не, господине. Не обменяме валута, ако нямате сметка при нас.

Поглеждам с надежда към BNP Pariba, когато управителят на Кредит Агрикол загрижено ми обяснява, че няма да намеря банка в Милано, която да ме обслужи, защото те не са обменни бюра. Такива има на гарата, на летището и в района около катедралата, защото е туристическо място.
Викам Uber и потегляме към гара Milano Centrale.

Влизам на бегом, намирам за милисекунди обменно бюро, защото вече гарата няма тайни места за мен, а очите ми гледат на 16. Подавам на гишето документ и 100$. Служителката ми дава химикалка и лист, на който да напиша точния си адрес, държава и град, след което ме пита учтиво:

- Имате ли телефон господине?

- Какво? Имам телефон, да. (Чудя се сваля ли ме или ще ме прозвънят за да установят дали аз наистина трябва да получа собствените си пари. Знам ли, може да имат някоя нова пречка за мен измислена в последния момент. Примерно Човек без телефон не е достоен за обмяна на пари).

- Ползвате ли интернет? - усмихва се девойката насреща

- Да ползвам. Искам да обменя пари - и леко побутвам банкнотите към нея.

- Искате ли сим карта с 2000 безплатни мебагайта интернет, докато сте в Италия?

- Не, не искам. Искам да напусна Италия час по-скоро. Моля, обменете ми парите.

Набира нещо на компютъра при започва да се смее и ми сочи паспорта:

- Ама той е издаден днес, колко хубаво.

Беше толкова абсурдно, че нямаше как да не й отвърна на усмивката и да започна да се смея. Наистина беше хубаво. Първо, че го имах, и второ, че не съм с него повече от няколко минути.

Даде ми парите, бележката с адреса ми и излетях като на пожар към консулството.

Този път реших да се тествам пеша. След 15 минути пек и леко подтичване установих, че губя повече време и вода, отколкото е желателно. Щях да се върна пак с кола, която извиках още докато ходех.

Платих документа в консулството, качих се на поредния Uber, човек с последен модел мерцедес лимузина, който като разбра положението ми, наруши всички възможни правила с усмивка и приятелски намигвания към останалите участници в движението, за да ме достави до гарата минута по-рано.

1:50 часа до полета

Как минава времето само. Изваждането на временен паспорт звучи лесно на думи, а и технически е лесно, но междувременно ти се проверява самоличността в България, което си отнема време... в чакане. Това е най-сложният етап, в който минутите за теб текат наобратно и отброяват колко още ти остава, докато изпуснеш единствения шанс да не спиш на гарата.

Отново съм на централна гара. Нямам пари. Имам долари. Трябва да повторя процедурата. Отивам на първото свободно гише, подавам паспорт, пари, бележка с адреса и казвам - нямам телефон и не искам интернет. Служителката, която е друга, ме гледа озадачено, взима всичко от плота и с учуден поглед започва да ме обслужва мълчаливо.

Готово. Имам пари за билет, но... ами ако тези 60 EUR, който вече имам, ми потрябват за нещо на летището? Ако изпусна полета ще ми трябват за спане, ядене, телефонен разговор, или просто нещо. Решавам да мина гратис и се насочвам към пероните, където ме чака стена от полицаи, контрольори и военни... от съображения за сигурност всички пътници се проверяват преди да се допуснат до пероните. Нещо, което само преди няколко часа, когато пътувах от Милано към летище Малпенса, не бях забелязал... защото имах билет.

Слязох няколко нива по-долу за да купя все пак билет, но машините не разпознаваха моето искане. Нямаше дестинация Malpensa, нито нищо, което да напомня за летището. Огледах се, че всички машини са празни и по тях няма хора - добър сигнал за нещо нередно. Влязох в офиса където се продават билети, а там имаше няколкостотин души, под формата на опашки. Всяка от тях достойна да се оцени между 50 до 90 минути.

Нямах време. Забързах се към полицията и военните. Прецених си шансовете, докато вървях към тях - не беше оферта да мина на бегом. Щях да се озова в ареста и макар и да нямаше в какво да ме обвинят, щях да изпусна полета. Можех да им обясня... като знам, колко разбрани бяха по-рано, нямах шанс. И тогава ми дойде просветление... бръкнах в джоба си. Изкарах стария билет от сутринта и го показах гордо с усмивка и походка, показваща уважение, но не приемаща забавяне, а докато младата дама ми проверяваше билета, реших да направя историята още по-достоверна като започнах да ги питам за пероните.

Минах. Никой не забеляза, че билета ми беше отпреди 6 часа.

Влакът пристигна на летище Малпенса и аз слязох от него в спринт, който продължи до момента на чекирането ми. Вече знаех цялото летище наизуст, по време на обиколките между влаковете, полицията и обменното бюро.

0:03 часа до полета

С бордна карта в ръка и временен паспорт, започнах да тичам към вече пълнещия се с пътници самолет.

Успях.

Ето и няколко неща, които биха ви помогнали, където и да се намирате по света:

- дръжте минимум 200$ или EUR на сигурно място, което не може да бъде загубено или откраднато.

- винаги си осигурявайте телефон с роуминг и достъп до интернет. Понякога това струва 5 или 15 лв., но може да ви спаси.

- Използвайте Uber. Докато се ориентирате коя е правилната таксиметрова компания и дали не ви товарят с курса, ще е късно. Също така - плащането в брой може да е невъзможно.

- Не блокирайте картите си преждевременно. Не е важно дали някой друг ще я ползва, а дали ВИЕ ще можете да я ползвате докато сте в криза.

- Винаги носете снимки на личните си документи. Както на телефона, така и на хартиен носител. Ако ги имате на достъпно място в интерент е още по-хубаво. Можете да използвате имейл, DropBox, Google Drive или каквото пожелаете.

- Използвайте системи за разплащане като PayPal. Те ще ви дадат опция да платите за неща, които дори не сте си представяли, че можете да платите без да имате физически пари, дори с открадната кредитна карта. 

- Преди да пътувате за някъде проверете дали в държавата/града в който отивате, има българско посолство или консулство. Ако няма такова можете да поискате съдействие от всяко дипломатическо представителство на страна, членка на ЕС.

Дата: 17 май 2016 г.
4/5, 6052 гласа
Забележителности около Милано