Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Никополското съкровище - злато и сребро с история

Съкровището е открито случайно през 1971 г. в местността Харманлъка, на около километър източно от дунавския град Никопол.

В бронзов съд били заровени 320 г. златни и 3.5 км сребърни предмети. Повечето от тях са накити - чифт тежки златни наушници, златни гривни, златна огърлица с висулки, сребърни торкви (нашийни гривни). Заедно с накитите са намерени и 157 разнообразни златни и сребърни копчета и висулки, предназначени за украса на дрехи. Торквите свидетелстват, че притежателите на съкровището са били знатни хора, тъй като торквата в средновековните, както и в древните общества, е инсигния - знак за високо обществено положение.

Към съкровището принадлежат и съдове от благороден метал - две кръгли сребърни тасчета с посветителски надписи на български език, и голям сребърен елипсовиден тас от сребро с позлата. Сред съдовете има и две сребърни лъжици с изящни дръжки, на които е гравирано името Балин. Това навярно е името на последния собственик на скъпоценностите. Лъжиците са датирани към XIV в.

Част от съкровището са златни и сребърни монети на византийските императори Йоан Дука Ватаци (1222-1254) и Мануил Комнин (1391-1423). Вероятно при управлението на втория е станало укриването на съкровището край Никопол. Накитите от Никопол приличат на тези, които носели знатните българи, изобразени по стенописи с малкото запазени църкви от Второто царство - при Калотина, Земен, Бояна. Вероятно Никополското съкровище е фамилна ризница, заровена при османското нашествие или по-късно, когато животът на оцелелите знатни българи станал още по-несигурен.

Любопитно: Балин, изглежда, бил управител на крайдунавската област с център Никопол - градът станал последна опора на цар Иван Шишман при похода на османския султан Баязид през 1396 г. След падането на Търновското царство цялата българска аристокрация е избита или потурчена. Не е известно как потомците на Балин успели да запазят своята вяра и високо положение в Османската империя. Вероятно, застрашени от нашествията на западните рицари по Дунава, турците оставили на служба български управителни като Балин, за да  използват тяхното влияние сред християнското население. Това се потвърждава от факта, че през 1596 г. потомъкът на Балин с неговото име - Тодор Балина, е наречен "първият благородник на Никополския санджак" (турска административна област).

Къде: съкровището се намира в Регионалния исторически музей в гр.Плевен, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

Дата: 26 ноември 2012 г.
4/5, 7950 гласа
Забележителности около Никопол