Начало / Статии / Статии - България

Преславската художествена керамика от времето на Златния век

Автор

/

Художествената, или рисуваната керамика, е едно от най-високите постижения на изкуството през Златния век във Велики Преслав. Тя има естествения цвят на печения каолин - бял с жълтеникав или розов оттенък. Върху нея са нарисувани разнообразни мотиви с разноцветни бои и глечи.

Рисуваната керамика била използвана предимно за украса на представителните сгради - дворци и църкви. С керамични плочки се облицовали стени и корнизи. правели се и подови настилки, като инкрустирали плочките във варовици и мрамори. Върху керамични плочки се рисували икони, намерени са дори части от керамичен иконостас. От разкопките на Кръглата църква са известни плочки с части от текстове, по които столичните "азбукарчета", както тогава наричали първолаците, се учели да четат.

От рисувана керамика правели и луксозни трапезни съдове - блюда, купи, чаши и др. Произходът на белоглинената керамика е все още предмет на спорове между учените. Според някои нейното производство е пренесено в България от константинополски майстори, а според други от сирийски или палестински майстори. Действително в декоративния стил на преславските майстори личи влиянието на арабеската, дошла във Византия от Арабския халифат.

При археологичексите проучвания в Цариград обаче са открити плочки само с изображения на птици и икони, но не и с плътната орнаментална декорация, характерна за преславското производство. Изделията от белоглинена художествена керамика се откриват само във Велики Преслав и изключително рядко извън столицата.

В началото на 20 в., при разкопки на манастира в местността Патлейна, са открити фрагменти от керамични плочки с размери 12х12 см и дебелина 0.5 см. От тях реставраторите "сглобили" монументален образ на светец, а по частите от букви археолозите разчели името на свети Теодор Стратилат. Иконата представлява уникален паметник на българското изкуство, защото единствена е съставена от много плочки. Всички намерени досега керамични икони са рисувани върху една плочка. Днес шедьовърът се пази в Археологическия институт с музей при БАН.

Любопитно: Рисуваната керамика се произвежда от глината, която днес наричаме каолин. Грънчарите изкопавали глината, размивали я във вода и многократно я прецеждали през няколко все по-гъсти сита. След това изливали течността в плитки дървени сандъчета. Те имали дъно от гъсто платно, през което водата се отцеждала. Пластът от фини частици, който оставал в ситото, нарязвали на плочки и след изсъхването му го изпичали в пещи с висока температура, "на бисквит". Накрая ги украсявали с бои, обикновено приготвени от метални окиси, и отново ги изпичали. Технологията изисква голямо майсторство, тъй като температурата в пещта се контролира трудно.

Къде: Национален историко-археологически резерват и музей „Велики Преслав“, на 2 км южно от Велики Преслав, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

>
13 декември 2012 г.

Тагове

археологически музеи

археологически резервати

идеи за уикенд

керамика

летен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти