Следете най-изгодните оферти за пътуване тук!

Плиска - първата българска столица

Останките от първата българска столица се намират в обширна равнина, недалеч от Мадарското плато.

След победата на българите над византийските войски, в битката при Онгъла през 681 г., владетелският двор и ядрото на войската се преместили в Плисковското поле. Новият стан, подобно на лагера в Дунавската делта, имал трапецовидна форма и бил защитен със землен вал, висок близо 10 м, и също толкова дълбок ров пред него. В средата на обширната укрепена територия (23.5 кв.м), зад двойна палисада (дървена ограда), се намирали сградите на Ханския двор. Те били от дърво, затова днес от тях се откриват само леглата от вертикалните конструкции. По тези легла са установени следи от три юрти. Най-ранната е и най-голяма, вероятно е била първата представителна сграда в Плиска.

В края на 8 в. или в самото на чало на 9 в. бил издигнат огромен дворец от дялан камък, условно наречен от археолозите Крумов дворец. Той също бил укрепен с двойна палисада, висока 6 м. Тя обграждала площ от почти 300 декара и била увенчана от платформа и зъбери. Тайни подземни ходници свързвали двореца с укреплението. Източната порта на каменната крепост на Плиска е частично реставрирана. Крепостта имала форма на неправилен четириъгълник с площ 440 декара. По средата на трите й стени имало порти, в ъглите й се издигал кули, а по дължината на стените - петоъгълни.

През 811 г. дворецът, ходниците и дървената крепост били опожарени от император Никифор I Геник. Възстановеният град придобил нов облик. Каменни крепостни стени опасвали т.нар. Вътрешен град. В център му била построена внушителна Тронна зала, а до нея - дворцов комплекс, обграден от висок тухлен зид,  издигнат върху каменна основа. В дворцовия комплекс имало жилища за семейството на владетеля, езическо светилище, бани и стопански постройки. След като приел християнството , княз Борис I построил малка фамилна църква, а във Външния град издигнал столичната катедрала.

Във външния град, зад крепостната стена, се намирали многобройни селища на земеделци и занаятчии и дворци на някои велможи. През 893 г. цар Симеон преместил столицата във Велики Преслав. В Плиска останал само управител, а във Вътрешния град се заселили обикновени хора.

Любопитно: Плиска е обозначена на географска карта, отпечатана в Амстердам през 1688 г. През 1767 г. за нея споменава германецът Карстен Нибур, посетил тези места. През 1787 г. развалините вижда Феликс Каниц, той предполага, че това са останки от античен град. Константин Иречек пръв се досеща, че е възможно руините да са на споменатия във византийските извори от 10 -11 в. Плисков. Истинският откривател на Плиска обаче е племенникът на Иречек - Карел Шкорпил. Той разкопава и първите каменни сгради - Тронната палата и Голямата базилика. Оттогава археолози от различни поколения проучват Плиска и тя продължава да поднася изненади.

Къде: Национален историко-археологически резерват „Плиска“, на 3 км от гр.Плиска, на 28 км от гр.Шумен, България

Кога: целогодишно

Вижте още в "Повече от 100 археологически открития в България"

Дата: 17 декември 2012 г.
4.5/5, 12310 гласа
Забележителности около Плиска