Начало / Статии / Статии - България

Сливенско поле

Автор

/

Сливенската котловина, по-известна като Сливенско поле, е втората по големина (830 кв.км) сред Задбалканските котловини.

        Снимка: Evgeni Dinev

На север я ограждат Елено-Твърдишката и Сливенската планина и ридовете Гребенец и Терзийски баир, а на юг - източните ридове на Сърнена гора и хълмистата област Бакаджиците. Котловината е широко отворена и наклонена на юг. Има правоъгълна форма с дължина около 70 км (от запад на изток) и ширина около 17-18 км. Котловинното дъно е ниско (150 м.н.в.) , с равнинен релеф.

Само в централната част на полето се издигат самотно куполовидните "островни" възвишения Бърпа и Шекерджата. На север котловината е леко нахълмена от дългия шлейф наносни конуси, натрупани от бързите старопланински реки. Река Тунджа, силно изместена на юг от големия наносен конус на Асеновска река, отводнява западната част на котловината, а през източната тече река Мочурица, най-големият приток на река Тунджа.

Сливенската котловина е богата на подземни грунтови и минерални води. На 12 км югозападно от Сливен се намират известните горещи сливенски минерални извори - превърнати в национален балнеолечебен център. Котловината е популярна и със силния, поривист студен вятър, т.нар. сливенска бора, който най-често през зимните месеци се втурва в котловината от старопланинските склонове.

Географското положение, малката надморска височина, равнини, равнинният релеф и широката отвореност на юг обуславят мекия преходноконтинентален климат на котловината, зиключително благоприятен за отглеждане на разнообрани земеделски култури. В плодородното Сливенско поле се отглеждат зърнени храни, технически култури, лозя, овощни градини и т.н. През последните десетиелтия то си спечели славата на Долината на прасковите в България. Над Сливенското поле величествено се извисяват Сините камъни.

Любопитно: Източната, по-ниска и равна част на Сливенската котловина е известна като Стралджанско поле. Тук преди сто години се намирало Стралджанското блато, най-голямото (15 000 ха) естествено блато във вътрешността на България, пресушено през 20-те  години на 20 в. Стралджанското блато се отличавало с изключително богата и разнообразна флора и фауна, подробно описани от видния български зоолог Д.Йоакимов, изследвал блатото в началото на 20 в. Може само да съжаляваме за уникалната зона, която е загубена безвъзвратно.

>
04 март 2013 г.

Тагове

градове

котловини

летен туризъм

природни забележителности

Забележителности наоколо

Избрани оферти