Следете най - изгодните оферти за пътуване тук!

Сопотски манастир Свети Спас

Предполага се , че манастирът "Св.Спас" бил активно книжовно и духовно средище през 12-14 в. под името "Св.Троица".

      Абсидата на църквата Възнесение Господне в Сопотския манастир

Цар Смилец (1292-1298) го обявил за царски. Трите дарителски грамоти от царската канцелария се пазели в манастира до 19 в., когато монасите ги дали за съхранение на Найден Геров, руски консул в Пловдив. Оттогава съдбата им е неизвестна. През 18 в. манастирът бил център на просветните и национално-освободителните борби на българите в Сопотския край. Тук отсядали пътуващи монаси и проповедници на път към Света гора.

През 1737 г. йеромонах Никодим създал килийно училище, a светата обител се прочула с певческата си школа. През 1828 г. прочутият монах-възрожденец Пантелеймон Хилендарец направил в манастира препис-преправка на Паисиевата "История славянобългарска". През 30-те години на 19 в. просветителят Неофит Рислки и копривщенският чoрбаджия Вълко Рилски подготвяли в манастира откриването на взаимни училища в Пловдив и Копривщица. В манастира била редакцията на местния сатиричен вестник "Остен", списван от будни българи, учители и просветни дейци.

В Сопотския манастир на 7 декември 1858 г. Васил Иванов Кунчев-Левски бил ръкоположен за дякон Игнатий. Манастирът завинаги останал негов дом и той често отсядал тук по време на обиколките си из страната. През 1877 г. по време на Руско-турската освободителна война, градът бил опожарен, а с него и манастирът, където потърсили закрила много мъже, жени и деца. Църквата почти напълно изгоряла. Тя била подновена само седем години преди това и цялата била изписана от близкия приятел и съратник на Левски Георги Данчов-Зографина, който изписал и Араповския манастир. При опожаряването на манастира през 1877 г. от църквата "Възнесение Господне" оцелели олтарът и иконите от иконостаса с избодени от турците очи. Те са пренесени в построената през 1879 г. нова църква. До южната й стена е камбаната, лята в Крайова през 1873 г., подарена на манастира от сопотчани, живеещи в Румъния. През 1879 г. манастирът бил възстановен от игумен Рафаил. Гробът му е зад олтара на новата църква. Наблизо е възстановената Дядостоянова воденица. Тук се разиграват част от драматичните събития, описани от вазов в романа "Под игото".

Любопитно: През 1875 г. апостолът на Панагюрския революционен окръг Тодор Каблешков събрал зад стените на манастира членовете на възобновения Сопотски революционен комитет и тържествено ги саклел да служат на България. Сопот не се вдигнал на въстание перз април 1876 г. и се спасил от разрушение.

Общи данни за манастира: Сопотски манастир "Св.Спас" 13 в., обновен през 18 в., действащ, девически, храмов празник - възнесение Господне, паметник на културата.

Къде: 2 км от гр.Сопот, България

Вижте още в "Повече от 100 забележителни манастира в България"

Дата: 20 февруари 2013г.
4/5, 6754 гласа
Забележителности около Сопот