Начало / Статии / Статии - България

Троянски манастир Успение Богородично

Автор

/

В летопис на Троянския манастир от 1835 г. се разказва, че „началото на Троянската обител бе подир много години, откакто падна българското царство. Яви се един монах, българин, неизвестен по име. Дойде неизвестно от кои земи, засели се в пустинята планинска заедно с единствения си ученик”.  През 1600 г. при тях замръкнал друг атонски монах на път за Влашко. Той носел копие от чудотворната икона „Св. Богородица Троеручица”. Случило се чудо. На няколко пъти монахът тръгвал, но конят му все се спъвал и падал.Най-после монахът разбрал божия знак и оставил иконата тук. Славата й се разнесла. Заприиждали поклонници и монаси. Построили килии, дървена църквица „Рождество Богородично” и гостоприемница.Така се появил Троянският манастир.

        Снимка: Ненко Лазаров

През първата половина на 18 в. манастирът се замогнал. Това дали възможност през втората половина на века игуменът Христофор, родом от Сопот, да осъществи първите по-големи строежи. Той издигнал нови сгради, потегнал дървената църква, а в 1771г. изградил и водопровод. Около 1780г. следващият игумен започнал изграждането на нова каменна съборна църква. Според гравюра на монах Леонтий Рус от 1817г. това бил голям трикупулен храм. Разширяването на манастира и строителството на нови жилищни и стопански сгради продължило близо 50 години.

Едновременно със замогването си манастирът се превърнал в един от най-важните духовни и просветителски центрове по българските земи. Тук бил създаден Троянският дамаскин, работили много известни книжовници като Спиридон, Рувим, Манасий, Калиник, Йосиф Соколски, даскал Тодор Пирдопски.Освен книжовници манастирът приютявал хайдути и революционери. През 1872г. Левски основал тук таен революционен комитет, чийто пръв председател бил игуменът на манастира. По време на Априлското въстание в манастира бил организиран боен щаб на апостолите Панайот Волов, Георги Икономов и Тома Хитров.

През 1830г. манастирът получил статут на  ставропигиален – подчинен пряко на Цариградската патриаршия. В чест на това събитие няколко богати българи дарили средства за построяване на нова църква. Тя била завършена за няколко месеца през 1835г. от майстор Константин от Пещера. Стенописите в църквата били нарисувани от Захари Зограф между 1847 – 1849 г. Дървеният позлатен иконостас бил резбован през 1839 – 1840 г., а иконите от иконостаса били нарисувани от брата на Захари Зограф – Димитър Зограф.

В музея на манастира са изложени икони от старите тревненски майстори Кою Цонюв, и сина му Теодосий, гравирани метални плочи за отпечатване на щампи от Леонтий Рус (1818 г.)., църковна утвар и одежди, царските двери от иконостасите на двата манастирски скита от 18 в. Върху стената на жилищното крило на североизток от църквата са изписани с лъв и слон, символизиращи силата и търпението на българския народ. Стенописът е на Захари Зограф. Църквата  „Успение на Пресвета Богородица” има красив висок купол с 12 прозореца. Стените й са украсени с каменни релефи на гълъби и конници. Над северната апсида на църквата майстор Константин издялал свой автопортрет. Входът на църквата е откъм север и над него е стенописът Успение Богородично от Захари Зограф.

В манастира се съхранява чудотворната икона „Пресвета Богородица Тоеручица”. Иконата получила своето има през 8в., когато в Сирия живял св. Йоан Дамаскин. Той бил ревностен християнин.Византийският император Лъв III го наклеветил пред дамаския халиф, че иска да предаде Дамаск на византийците.Халифът заповядал да отсекът дясната ръка на светеца до китката и за назидание да я окачат на градския площад. Вечерта Йоан измолил от халифа отсечената си ръка, допрял я до китката си и паднал на колене пред иконата на Божията майка. Дълго се молил да излекува ръката му и накрая задрямал. Когато се събудил видял, че ръката му е оздравяла. От благодарност поръчал да прикрепят към иконата на Божията майка сребърно изображение на отсечената ръка. Затова иконата се нарича „Троеручица”.

Любопитно: В началото на 18 в. в манастира било открито килийно училище, в което се обучавали над 100 деца от околните села, през първата половина на 19 в. училището толкова се разраснало, че било прехвърлени в скита „Св. Никола”. Колоните на откритата галерия на църквата са богато изписани с декоративни флорални мотиви, характерни за Възраждането. Известен със силните си патриотични чувства, Захари Зограф нарисувал в църквата освен традиционни библейски сцени и образи на български светци, царе и исторически личности, свой автопортрет и прочутата си композиция „Колелото на живота”, която за пръв път изобразил в Преображенския манастир. Захари Зограф (1810 – 1853) е живописец и общественик, представител на Самоковската живописна школа. Брат е на известния иконописец Димитър Зограф. Автор е на един от най-красивите възрожденски стенописи и икони. Известно време живее и работи в Атон и рисува в манастира „Св. Атанасий” и в Зографския манастир. Служи си с нови живописни похвати, бори се за освобождаване на изкуството от каноните на църковната живопис за откриване на български училища, за печатане на книги на български език.

Вижте още в Повече от 100 забележителни манастира в България

>
01 март 2013 г.

Тагове

идеи за уикенд

летен туризъм

манастири

религиозен туризъм

Забележителности наоколо

Избрани оферти