Трудно можем да си представим по-подходящ символ на непоколебимата дързост на Галилео Галилей от неговия среден пръст, съхранен в кристален съд със златни орнаменти.
Деветдесет и пет години след смъртта на Галилей през 1642 г. флорентинският свещеник и учен Антон Франческо Гори откраднал пръста, докато пренасяли останките на великия астроном от скромния му гроб в монументална гробница.
Реликвата била изложена във флорентинската Библиотека „Лауренциана“ до 1841 г., когато Музеят на естествените науки – където се намира и анатомическият и зоологически музей „Ла Спекола“ – си го присвоил.
Пръстът се озовава на сегашното си място през 1927 г. – в музей, посветен на научните инструменти, който през 2010 г. е наречен Музея „Галилей“. Средният пръст е единствената човешка частица сред телескопите, метеорологическите уреди и математическите модели там.
Поставен е вертикално в кристален съд върху колонка с надпис:
Това е пръстът на велика ръка, който
се насочи към небесата, за да ни открие
огромни пространства и нови звезди.
Дали средният пръст сочи нагоре към небето, където Галилей вижда величието на Вселената и открива Бог в математиката, или е израз на неговото вечно предизвикателство към Църквата, която го обвинява в ерес, посетителят сам ще реши.
*
Откъс от книгата „Атлас на непознатото“ (издателство Изток-Запад).